A little surprise

- 67

Кун не беше идвал в кафенето от вече няколко дни и Ронджун беше облекчен. Може би най-после бе решил да го остави на мира. Успя да се успокои и да работи нормално, а и се радваше, че Джисънг е с него и се разбираха. Не обсъждаха случката с ареста, опитвайки се да я забравят, тъй като не носеше особено добри чувства на никого.

Вратата на кафенето се отвори и вътре влезе момче, горе-долу на възрастта на Джун.

- Здравейте - поздрави усмихнато Ронджун, когато то се приближи.

- Здравейте. Видях, че имате обява за работа - каза момчето, тъй като те бяха сложили бележка отвън, че си търсят нов колега.

- Да! - възкликна Ронджун. - Търсим нов служител.

- Чудех се дали може да кандидатствам за работата - непознатият се усмихна колебливо.

- Разбира се! Ще Ви заведа при шефа ни. Как се казвате?

- Чонло.

***

Джено бе извел бебето на разходка, понеже му писна да стои в апартамента. Реши да се помотае в парка, а после да иде и до центъра. Юн Хи с любопитство гледаше всичко наоколо, като от време на време издаваше радостни звуци. Джено бе взел всичко нужно, което мислеше, че ще му трябва при разходката и излезе, без да ползва колата. Времето беше страхотно и той смяташе да се възползва. Искаше му се и Ронджун да е с тях и така всичко щеше да бъде съвършено. Но знаеше, че ще трябва да го оставят за друг ден и се примири.

Направи сигурно двадесет снимки на Юн Хи, когато отидоха в парка. Извади я от количката и я държа в скута си, седнал на една пейка под сянката на голямо дърво. Направи си и доста селфита с нея, като на момиченцето й бе интересно да се гледа в предната камера на телефона. Джено изпрати абсолютно всичките снимки на Ронджун и той не след дълго му отговори с доста стикери със сърца. Джено придържаше бебето с една ръка, докато се усмихваше на чата си с Джун. Не знаеше дали е прекалено зает, за да му се обади с видео, но реши да не го притеснява.

Забеляза, че Юн Хи гледа нещо много съсредоточено и проследи погледа й. Видя малко бяло цвете близо до пейката, наведе се внимателно, откъсна го и й го подаде.

- Това ли искаш? - момиченцето взе цветето в малкото си юмруче, разгледа го отблизо и го подаде обратно на Джено, сякаш му го подаряваше. Той се засмя искрено на това и го взе. - Благодаря ти. Много хубав подарък.