A little surprise

- 35

Двамата решиха да отидат в мола и влязоха право в детския магазин. Ронджун държеше бебето на ръце и го полюшваше леко, докато Джено тикаше пазарската количка, следвайки нещата от списъка си. Без да се усетят, количката вече беше наполовина пълна и те с лекота избираха всяко едно нещо. Сякаш не го правеха за пръв път.

- Слушаш ли ме изобщо? - Джено се обърна към него, понеже той изоставаше малко. Джун се бе замислил и въобще не го чу какво каза. - Скъпи?

- А? - осъзна се той и го погледна. - Какво каза?

- Ти сериозно ли? - въздъхна Джено. - Питах те дали искаш да вземем розова или бяла количка.

- Какво значение има?

- Не знам. Ако вземем розова, ще е задължително за момиче, а ако вземем бяла, може да я ползваме, ако...

- Ако? - Ронджун наостри уши и го настигна.

- Знаеш, ако някога друго дете се появи в живота ни - Джено се засмя нервно и се отправи към един щанд с дрехи за бебета.

- Друго дете ли?

- Забрави какво казах. Ще вземем розова.

- Нека е бяла - предложи Джун. Джено се усмихна, макар да беше с гръб към него. Разбра какво имаше предвид той и че е съгласен с казаното. Зарадва се искрено.

- Между другото, изобщо не ми харесваш.

- В какъв смисъл?

- Замислен си. Изглеждаш малко тъжен. Ще ми кажеш ли какво има? - Джено взе едно розово комплектче и го сложи в кошницата. Избра и чорапки в различни цветове, няколко малки шапки, блузки, гащеризончета, взе от всичко по нещо.

- Става ли, когато се приберем? - попита колебливо дребното момче.

Джено спря да се оглежда наоколо и насочи вниманието си само към него. Усмихна му се леко и кимна. Погледът му случайно попадна на ръката му, с която държеше Юн Хи. Стори му се, че има някакво петно там, после реши, че е сянка.

- Дай ми я за малко - каза той и пусна количката. Ронджун му подаде бебето, а чернокосият го хвана с една ръка, докато със свободната си обхвана неговата и я вдигна към светлината от лампите в магазина. Намръщи се, забелязвайки синината около китката му. - Какво е това?

Ронджун също видя синината си едва сега и се смути. Опита да издърпа ръката си, но другия не му позволи.