A little surprise

- 94

Джено дълго време остана в обятията на другото момче, докато дойде на себе си. Още не можеше да проумее случилото се, трябваше сериозно да се постарае, за да не изпусне нервите си отново. Когато най-после почна да се успокоява, Ронджун му помогна да се изправи и да седне на мекия диван пред стаята. Не ги пуснаха да влязат вътре, въпреки че Джун няколко пъти попита настоятелно. Можеха само да стоят и да чакат. 

- Извинявай - продума Джено по едно време, гласът му прозвуча нисък и дрезгав. 

- Няма за какво - Ронджун стисна ръката му в своята. И двамата седяха на дивана, като чернокосият се бе облегнал на него, скрил лице във врата му, докато Джун галеше косата му с едната си ръка, а с другата държеше неговата. 

- Не, извинявай, че ме видя така - подсмръкна Джено. - Съжалявам за това, което казах. 

- Знам, не го мисли. Искаш ли да ти донеса нещо? 

- Не, искам да се приберем вкъщи. 

- Добре. Тогава ще се приберем вкъщи. 

Джено се поизправи малко, за да може той да стане. Ронджун изтри останалите следи от сълзи по бузите му с палци, целуна челото му и му помогна да се надигне. Преди да тръгнат, обаче, пред тях се появи шефът на Джено. Русото момче веднага усети напрежението в тялото на годеника си при вида на мъжа. 

- Джено - поздрави той, без да се усмихва. 

Джено само кимна в отговор. 

- Знам, че моментът не е подходящ, но може ли да поговорим? - шефът му погледна към Ронджун, който също малко се напрегна. 

- Да - съгласи се Джено, сетне погледна към дребното момче до себе си. - Сега ще се върна. 

Ронджун не успя да каже нищо, понеже той тръгна след по-възрастния мъж. Щеше да го изчака и се надяваше единствено, че няма да се случи нещо между тях. 

Джено последва шефа си до другия край на коридора, нямаше желание Ронджун да слуша този разговор. 

- Добре ли си? - беше първото, което излезе от устата на мъжа. 

- Добре съм - отвърна машинално той. 

- Разбрах какво се е случило - въздъхна шефът му. - Има ли някаква информация за Джони? - Джено му предаде накратко това, което беше научил от лекаря, въпреки буцата в гърлото си. - Трябваше и аз да бъда там - каза, след като го изслуша.