A little surprise

- 77

- Какво правиш? - попита Джено, виждайки дребното момче да допира телефона до ухото си.

- Звъня на Донгхюк.

- Защо?

- Не сме се чували скоро, а и искам да го помоля да дойде да гледа Юн Хи, ако може.

- Защо? Ще ходиш някъде ли?

- Ти ще ходиш. А аз ще дойда с теб.

- Ронджун...

Джено беше наполовина облечен, липсваше му единствено тениската. Джун му направи знак, че Хюк му е вдигнал.

- Ало, Хюк?

- Здравей, Ронджуни - поздрави го той. - Как си?

- Изобщо не ме питай как съм. Не си се обаждал скоро.

- Знам, съжалявам. Не ми се карай.

- Няма, ако ми направиш една услуга.

- Казвай. Всичко ще направя за теб.

- Може ли да наминеш след час?

- Има ли нещо?

- С Джено трябва да излезем, а не можем да вземем Юн Хи с нас.

През това време Джено си облече черна тениска и закопча ципа на черните си дънки.

- Защо да не можете? Къде отивате?

- На погребение - въздъхна Джун.

- На кого?! - възкликна приятелят му.

- После ще ти обясня. Само кажи, че ще можеш да я гледаш за малко. Ако трябва ние ще минем да ти я оставим и ще...

- Няма проблем, ще дойда, не се притеснявай.

- Благодаря ти.

- Задължително искам да ми разкажеш после.

- Хубаво. Но наистина после. Трябва да затварям.

- Добре и... съболезнования.

- Благодаря, Хюк. До после.

Двамата затвориха и Ронджун остави телефона си на леглото, където беше седнал.

- Сигурен ли си за това? - попита го Джено и се доближи до него.

Русокосият кимна.

- Няма да те оставя сам в такъв момент.

- Знаеш, че майка ми ще е там, нали?

- Знам.

- Това не те ли притеснява? - Джено застана пред него, а той отпусна глава на стомаха му, докато по-високият прокарваше пръсти през косата му.