A little surprise

- 68

Хюк се приближи до чернокосото момче, което бе забило нос в телефона си.

- Хей - едва продума той. Марк веднага вдигна глава.

- Хюк! - възкликна той и се усмихна. - Здравей!

- Какво правиш тук? - Хюк стисна дръжката на платнената чанта на рамото си.

- Ами аз... Такова... Знам, че ми каза да ти се обаждам, когато искам да те видя, но ти не ми отговаряше на съобщенията и затова реших, че телефона ти е развален или...

- Видях съобщенията ти - прекъсна го тихо Хечан.

Марк млъкна за секунда.

- Видял си ги?

- Да.

- Защо не ми отговаряше?

Донгхюк се почувства ужасно по някаква причина. Марк не заслужаваше това. Дори не знаеше защо той се занимава с него все още. Сведе поглед, обмисляйки думите си.

- Не знам по какъв начин точно да го кажа - пое си дъх той и го погледна колебливо, - но ще те помоля да спреш да ми пишеш.

- Какво? - зяпна Марк. - Защо?

- Просто не искам. Моля те, спри да ми пишеш и да ме търсиш. Благодаря за предния път, наистина го оценявам, но това беше.

Донгхюк не можа да издържи на учудения му поглед, затова реши да си върви. Заобиколи го, знаейки, че не е редно да го оставя така, но не искаше повече да го наранява.

- Случило ли се е нещо? - Марк се обърна след него и той спря на място. - Станало е нещо, нали?

Хюк направи крачка напред, с намерението да се престори, че не го е чул, обаче Марк не го пусна толкова лесно.

- Донгхюк - повика го той. - Не се прави, че не ме чуваш. - Чернокосият застана пред него и го погледна настоятелно. - Какво е станало?

- Нищо не е станало.

- Лъжеш.

- Не лъжа.

- Преди няколко дни всичко беше наред, нямаше нищо против да си пишем и да си говорим, не разбирам какво се промени? Аз ли направих нещо? Обидих ли те?

- Не, не си направил нищо. Ти не си виновен, наистина.

- Тогава защо? - Марк се поколеба дали да го хване за ръката. - Не разбирам.

Хюк вдигна поглед към него, чудейки се какво да му каже.

- Хюк? - Марк търпеливо чакаше. - Изглеждаш така, сякаш всеки момент ще се разплачеш.