A little surprise

- 89

Донгхюк не можеше да помръдне. Имаше чувството, че цялото му тяло е направено от бетон. Единствено сърцето му биеше лудешки в гърдите, докато момчето срещу него го целуваше по този начин. Божичко! Колко само му липсваха целувките на Джемин! Колко само му липсваха докосванията му, дълбокият му глас! Това истина ли беше? Наистина ли се случваше? Умът му се върна някъде назад във времето, когато не се страхуваше от него, когато всичко беше наред и когато бяха щастливи, когато се обичаха. Мамка му, как го обичаше! 

Искаше да го отблъсне, логично беше да се отдръпне, но в един момент мозъка му спря да функционира. Всъщност цялото му същество спря да функционира. Времето забави ход, всички външни шумове се притъпиха, усети присъствието на Джемин още по-осезаемо, а вътре в душата му борбата за надмощие беше съсипваща. Какво трябваше да направи? Разкъсваше се между това да послуша здравия си разум, да го изблъска от себе си и да го фрасне, след което да си тръгне, и това да остане тук, да се наслади максимално на момента и да си припомни чувството. По дяволите!

Докато в главата му се разразяваше хаос, Джемин продължаваше да го целува, макар и той да не му отвръщаше все още. Високото момче стана по-смело, доближи се повече и плъзна ръка по тила му, като другата сложи на кръста му, допирайки го до себе си. Донгхюк не можеше да мисли, не можеше да диша, да вижда, да чува, краката му омекнаха и всеки момент щеше да загуби почва под себе си. Точно такова беше въздействието на Джемин върху него. Целият свят изчезваше. 

Неволно Донгхюк затвори очи. Гореше отвътре и повече не беше способен да се съпротивлява. Искаше го. Започна плахо да му отвръща, движейки устни бавно, с което само го подтикна повече. Джемин се усмихна съвсем леко в целувката, докато изпиваше въздуха му по този сладък начин. Не бързаше, нито беше настоятелен. И двамата искаха да извлекат колкото могат от случващото се. 

Джемин го допря съвсем във вратата, притискайки тялото му в своето. Близостта между тях пращаше топли тръпки по гръбнака на Хюк. Да се целуват така и то точно тук, след цялото изминало време... Редно ли беше?

Забрави мисълта си, когато Джемин смъкна и другата си ръка към кръста му и го прегърна. Хюк машинално уви ръце около врата му, не искаше това да приключва. В този миг осъзна, че тръпката между тях все още я има, искрата не беше изчезнала. Джемин смени посоката на главата си, леко побутна устните му с език, искайки вход. По-ниският разтвори устни, давайки му разрешение да направи следващата крачка. Хечан настръхна, когато той плъзна езика си в устата му, готов да изучи наново вече познатото пространство. Мамка му, колко приятно беше всичко това! Пеперудите в стомаха му бяха откачили, не знаеше какво прави и беше воден единствено от емоциите си. Щеше да излъже, ако каже, че не му беше хубаво.