A little surprise

- 46

Джено по най-тихия начин отключи вратата и влезе в апартамента. Вече беше късно, не виждаше никъде да свети и реши, че Ронджун сигурно спи. Затвори и заключи след себе си, събу си обувките и тръгна по малкия коридор направо към спалнята. Вратата не беше затворена и той видя Ронджун, легнал с гръб към него. Не знаеше дали спи, или просто стои така, но нямаше значение. След разговора с майка му беше тотално изтощен. Преоблече се мудно, без да вдига шум и се доближи до леглото, сядайки в края. Погледна назад към Ронджун, който не помръдваше. Юн Хи спеше спокойно в легълцето си и той само надникна, за да я види.

Легна на леглото и се обърна към Ронджун. Без да се колебае, уви ръка около него и го прегърна.

- Знам, че не спиш - каза тихо той. Усети потрепването на дребното момче, когато го докосна.

- Сега ли се прибираш? - гласът на Ронджун прозвуча изморен и слаб.

- Да.

- Добре.

Останаха в мълчание за известно време, но никой от тях не заспа. Джено го придърпа повече към себе си и скри нос в косата му.

- Помниш ли, когато в университета ти изядох сушито? - попита Джено изведнъж.

- Какво? - Ронджун не очакваше той да каже това.

- Помниш ли този ден?

- Да. За пръв път големите изявиха желание да ме почерпят, а ти го изяде.

- Да, така беше - съгласи се Джено.

- А после получи хранително отравяне - спомни си Джун.

- И това е вярно.

- Тогава реших, че ти се случва, защото ми открадна храна - призна Ронджун.

Джено се усмихна леко.

- Нещо като карма - добави русокосият.

- Ще ти кажа една тайна - каза Джено. Ронджун леко извърна глава назад.

- Каква?

- Знаех, че сушито е развалено.

- Какво? - сега вече Ронджун се обърна изцяло към него и го погледна. Изненада се, когато видя колко смазан е той.

- Големите не искаха да те почерпят, а да ти скроят номер. Разбрах за това и изядох сушито вместо теб, знаех, че е развалено.

- Но... Защо си го направил?

- Защото знам, че имаш чувствителен стомах и не исках да те боли - Джено го погледна в очите. - Знам, че си силен. Знам, че има неща, които можеш да издържиш, знам, че си по-силен дори от мен. Понякога крия неща от теб, не защото няма да ги понесеш или защото искам да те защитя. - Ронджун също го гледаше, чакайки го да продължи. - Крия ги, защото не съм сигурен, че аз ще понеса да гледам как минаваш през тях. Не мога да гледам как те боли. Затова, без значение каква е ситуацията, предпочитам аз да изям разваленото суши, вместо да гледам как твоя стомах те боли.