A little surprise

- 51

След като работният ден на Ронджун приключи, той потъна в мислите си напът за вкъщи. Джисънг се държа нормално с него през остатъка от следобеда и това малко го успокои. Искаше поне с него да е в добри отношения и да не се чувства виновен. Нима така се чувстваше с Джено? Виновен? За какво? Че не е достатъчно добър? Че му губи времето? Или че го отделя от болния му баща?

Наистина не искаше да мисли за тези неща. Копнееше единствено да се прибере, да си вземе душ, да хапне и да прекара една спокойна вечер с Джено и бебето без никакви караници.

Стигна до апартамента неусетно и отключи вратата. Чуваше бебешкия смях и това сякаш свали цялата тежест от раменете му.

- Прибрах се - уведоми той, докато си събуваше обувките.

- В хола сме - чу се гласът на Джено.

Джун отиде директно там и ги свари на дивана. Юн Хи лежеше по гръб, а Джено я гъделичкаше по коремчето, предизвиквайки бурния й смях.

- Май ви прекъсвам - пошегува се Ронджун, радвайки се на гледката.

- Ни най-малко - Джено обърна глава и го погледна. - Здравей.

- Здравей. - Дребното момче се поколеба дали да се доближи до него и да го целуне. Тази сутрин стана същото. Никога преди не беше изпитвал такова колебание и се запита защо сега.

- Как мина денят ти? - попита Джено, забелязал дилемата му.

- Добре мина - отвърна той и се опита да се усмихне.

- Ела да седнеш, не стой прав.

Джун осъзна, че стои като статуя там и седна от другата страна на бебето. То му се ухили весело и замахна с ръчичка към него.

- Как си, фъстъче? - той й позволи да хване показалеца му в малката си ръка.

- Много е щастлива днес - отбеляза чернокосият.

- Щастлива е, когато си около нея. - Джун замълча за миг, после добави: - Аз също.

Джено го погледна и му се усмихна. Протегна ръка и обхвана едната му страна в шепата си. Другото момче неволно затвори очи под допира му.

- И аз съм щастлив, когато си тук. Искаше ми се да не страниш от мен така.

- Какво? - Ронджун отново отвори очи.

- Колебаеше се преди малко дали да дойдеш при мен, прав ли съм? Съдейки по изражението ти, явно е така - усмивката му стана тъжна.