A little surprise

- 10

- Къде си се отнесъл? - попита Джони, поглеждайки го. В първият момент Джено дори не го отрази, твърде потънал в мислите си. По-високият го потупа по рамото и го сепна.

- Какво? - Джено вдигна поглед. Стояха пред един жилищен блок и няколко от колегите им бяха насочили маркучите към четвъртия етаж.

- Попитах те нещо.

- Ще повториш ли, извинявай.

- Попитах къде си се отнесъл.

- Не е важно.

- Май е. До сега не съм те виждал толкова потиснат.

- Нищо ми няма.

- Не съм много сигурен.

Джено въздъхна, показвайки, че не иска да продължи този разговор. Не можеше да повярва, че мисли за това по време на работа. Когато беше тук, винаги се опитваше да е концентриран и да се отдаде на службата, но сега нещо куцаше. Ронджун не напускаше съзнанието му и това го притесни. Разбра, че няма да е много пълноценен тук. Защо изобщо продължаваше да мисли за това? Да, и преди се бяха карали и все си казваше да не обръща внимание, знаеше колко избухлива е половинката му понякога, обаче този път беше наранен. Нещо му пречеше да преглътне думите му. С какво грешеше? Защо Ронджун си мислеше, че не го обича? Защо си втълпяваше, че го използва само за секс? Да, често се случваше след спор да приключат нещата по този начин, но това никога не е било проблем, поне до този момент. Нямаше да отрече, че секса с него беше невероятен и нямаше нищо против да го има непрекъснато и навсякъде, но той да го пита дали го има за секс играчка... Беше твърде подло.

Чу се взрив и всички побързаха да залегнат. Реакциите на Джено бяха по-бавни от обичайното, затова закъсня и едно парче от отломките за малко да го удари, докато летеше надолу.

- Луд ли си?! - извика му Джони, след като го издърпа. - Къде ти е ума?!

- Съжалявам.

Чу се детски плач и Джено погледна нагоре. Точно това му беше работата. Той беше тук, за да спасява животи, не да потъва в размисли за лични проблеми. Мислеха си, че пожарът е малък и ще успят да го потушат със струите вода, но явно имаше хора в апартамента.

- Господине! - провикна се мъжки глас и Джено го видя да тича към тях. Човекът се спря пред Джони. - Жена ми и детето ми са горе!

- Какво?! - възкликна Йонгхо. - Евакуирахме целият блок, как може да...

- Сънбе - обади се един от колегите им, - докато извеждахме хората, от един апартамент не отвориха. Решихме, че няма никого и...