A little surprise

- 57

Джено за момент се притесни. По лицето на жената преминаха множество емоции и той се запита дали не е върнал някакви спомени в съзнанието й.

- Халката е на съпруга ми - каза тя, вадейки я внимателно от кутийката. - Той почина преди много време.

- Много съжалявам.

Дамата поклати глава, топла усмивка се появи на лицето й, сякаш в момента беше в някое друго време.

- Няма го от близо десет години. Това е единственото, което ми остана от него.

Джено не знаеше какво да каже, затова просто остана загледан в нея. Тя продължи да гледа пръстена още известно време, потънала в спомени и чувства.

- Бяхме много влюбени - заговори възрастната жена. - Малко хора могат да се похвалят с такава любов.

- Сигурно много Ви липсва.

- Така е. Липсва ми, но знам, че е на по-добро място и ме чака.

- Имате още много живот пред себе си.

Тя се разсмя сърдечно.

- Не ми трябва живот, в който него го няма. И нека не се лъжем, аз съм стара. Във всеки момент може да гушна букета.

- Дори не се шегувайте с това.

Джено не взе думите й на сериозно, понеже изражението й беше меко. Не каза нищо в продължение на няколко минути, докато тя се наслаждаваше на малката вещ.

- Съпругът ми беше страшно добър човек - заговори жената, гледайки назад в миналото. - Запознахме се на един фестивал. Беше съвсем случайна среща, но с течение на времето разбрах, че няма нищо случайно. Просто е трябвало да се срещнем. Аз бях... как да кажа?... от богато семейство. Родителите ми бяха против нашата връзка, понеже той беше обикновено момче. Но, господи, това момче ми завъртя главата. - Джено се усмихна на това. - Виждахме се тайно в продължение на много време. Той беше толкова добър човек, никога не бях виждала някой толкова искрен. Гледаше ме с такова обожание, че краката ми омекваха. Това между нас беше нещо много силно.

- Ако се затруднявате, няма нужда да ми разказвате - обади се Джено.

- Не, няма проблем. Обичам да говоря за него. Така сякаш още е тук с мен.

- Той винаги ще бъде в сърцето Ви.

- Вярвам, че е така. Родителите ми разбраха за тайните ни срещи - продължи с разказа си тя. - Тогава беше времето на уредените бракове и бяха избрали за мен изискан господин. Но аз изобщо не го харесвах. Беше префърцунен, лицемерен и мазен. Отказах да се омъжа за него. Родителите ми реагираха бурно и направиха какво ли не, за да ме откажат от моето момче. Обаче аз не се отказах и това беше най-доброто решение в целия ми живот.