A little surprise

- 4

Джено спеше дълбоко, твърде уморен дори да мръдне. Бе се разпрострял на цялото легло и му беше наистина удобно, тикнал нос във възглавницата на Ронджун. Обожаваше да усеща аромата му.

Двамата живееха в малък, но спретнат апартамент. Никой от тях не искаше нещо голямо или твърде широко, тъй като това им беше достатъчно. Жилището им имаше кухня, баня и тоалетна, спалня и хол с тераса. Напълно им стигаше.

Телефонът на нощното шкафче звънна и Джено се събуди от вибрациите. Слепешком протегна ръка към него и раздразнено го взе, вдигайки, без да види кой звъни. Мразеше да го будят така.

- Ало? - почти изръмжа той.

- Джено, трябва да дойдеш - каза познат глас в слушалката. Джено се надигна на лакът и с другата си ръка потърка лицето си.

- Къде? Какво има?

- Избухнал е голям пожар в една къща заради газова бутилка. Ще ти пратя координатите, побързай! 

- Хубаво де, хубаво. - Джено затвори телефона и се прозя.

Стана от леглото и се приготви набързо, обличайки униформата си. Трябваше първо да мине през службата, за да вземе пожарната и тогава да се отправи към мястото на инцидента. Съвсем забрави да се обади на Ронджун.

***

Смяната на Ронджун щеше да свърши след половин час, а той още не беше избрал подходящо място за срещата им. Беше щастлив и с нетърпение очакваше времето да настъпи, да види колата на Джено да го чака отвън, когато излезе. Сънг си беше тръгнал, тъй като той караше ранната смяна и сега Джун беше сам. Подпрян на бара, той преглеждаше възможните варианти в телефона си, но не можеше да реши. Имаше толкова красиви места, които не бяха посетили. Искаше да ги види всичките заедно с Джено. Не си представяше да прави нещо без него.

Най-накрая развълнувано избра да идат до N Seoul Tower. По снимките видя красивата гледка от телевизионната кула и вече си мислеше как щяха да си прекарат чудесно там, докато хапват в един от ресторантите и гледат към планината Намсан.

В кафенето беше спокойно и след като изпрати и последния клиент, той се зае с почистването. Изтърка отново всички маси, подреди столовете, удари един парцал на пода и когато беше готов, отиде в задната стаичка, за да махне униформата си, състояща се от бяла тениска с емблемата на заведението и черна престилка от кръста надолу. Облече си тениската, която си носеше от вкъщи и взе малката си раница, тъй като дънките му нямаха джобове и не можеше да си носи нещата. Заключи кафенето и мина отзад, чакайки Джено да дойде.