A little surprise

- 62

Ронджун беше напрегнат от станалото и вече съвсем му кипна, когато видя Кун да влиза самодоволно в кафенето след няколко минути.

- Какви бяха тези полицаи? - подметна той, но усмивката му стана по-голяма.

- Какво правиш тук? - въздъхна раздразнено Джун, радвайки се, че е зад плота и нещо го разделя от този идиот.

- Аз съм редовен клиент, реших да дойда да изпия едно кафе. - Кун се подпря на плота, сякаш мястото беше негово.

- Нямам време да се занимавам с теб - извъртя очи Ронджун и понечи да се върне към работата, само и само да разсее притеснението си.

- И защо така? Като гледам, не е толкова пълно тук по това време. Или може би се тревожиш за приятелчето си?

Ронджун го погледна объркано.

- Какво?

- Видях как онзи високия се качи в патрулката преди малко - Кун се изхили отново, - каква ли може да е причината?

- Ти си бил - осъзна дребното момче.

- Какво съм бил? - вирна брадичка той.

- Ти си подал сигнал срещу него.

- Малко бавничко загряваш, но все пак се радвам, че успя да стигнеш до това заключение.

Ронджун стисна ръцете си в юмруци.

- Как можа да...

- Казах ти, че няма да оставя нещата така - прекъсна го Кун, като сега изражението му се промени и той посочи лицето си. - Предният път той ме нападна без причина.

- Не беше без причина! Ти ме опипваше, за бога! - възмути се Ронджун, ясно помнейки случката.

- И все пак не мисля, че заслужавах да ме пребият - раните на лицето му почти се бяха оправили. - Теб и без това по цял ден те опипват разни мъже.

Ронджун се жегна от този коментар. Не можеше да повярва. Просто не можеше. Разтреперан, реши да му обърне гръб и просто да се направи, че той не съществува, но Кун почука по плота.

- Няма ли да ме обслужиш? Ще седна ей там.

Ронджун го проследи с поглед, спирайки по някакъв начин порива си да отиде при него и да му забие един в лицето. Може би трябваше да го направи. Грабна едно меню и с въздишка отиде до масата, която си беше избрал Кун.

***

Ронджун едва изтърпя присъствието на Кун, който не спря да говори глупости по негов адрес. Задържа се за повече време в кафенето, въпреки непрекъснатите молитви на Джун той да се разкара. В края на смяната си вече беше прекалено изнервен и с треперещи ръце. Кун още седеше на онази маса и постоянно го следеше какво прави.