A little surprise

- 82

Тялото на Донгхюк веднага реагира на познатата ситуация. Много пъти се бе вглеждал в очите на Джемин, но сега те сякаш бяха напълно променени. Бе се вглеждал в тях, когато бяха пълни с любов, бе се вглеждал в тях, докато го удряше и бе прочитал всякакви неща. Но никога не беше виждал това, което виждаше сега. Вина. Очите на Джемин бяха изпълнени с вина и съжаление. Бяха тъжни и празни, бяха такива, каквито Хюк никога не си бе мислел, че ще бъдат. Сърцето му отново пощуря в гърдите, дланите му се изпотиха и буцата в гърлото му се уголеми. Колкото и да се залъгваше, все още изпитваше нещо към него. Не беше много сигурен какво е точно, но определено го имаше. 

- Хюк... - Джемин изрече името му с извинение. Беше толкова тихо, че Хечан едва го чу. Не можеше да помръдне от мястото си, сякаш се бе вцепенил. Доплака му се, но нямаше да заплаче пред него. Никога повече нямаше да бъде слаб точно пред Джемин, беше си го обещал в деня, когато се видяха за последно. В онзи ден, в който бе изпуснал емоциите си от контрол, в който Джемин го беше прегърнал и му беше напомнил какво е чувството да е отново в прегръдките му. 

- Мисля, че трябва да тръгвам - смутолеви набързо Донгхюк, понечвайки да се отдръпне. 

- Почакай - спря го Джемин, изплашен, че той ще излезе и никога повече няма да се върне. 

- Какво? - въпреки че всичко в него му крещеше да бяга, Хюк остана до леглото. 

- Остани... още малко - помоли Джемин и повдигна леко ръката си. Другото момче неволно потрепери и се прокле заради това. Тялото му се стегна, спомняйки си ударите му. Наложи си да не показва страха си и остави Джемин да го докосне. Голямата длан обхвана едната му буза и той несъзнателно затвори очи. Пое си рязко дъх, времето сякаш беше спряло, а Джемин се любуваше тихичко на красивото му лице. Върна се назад, когато двамата бяха щастливи и когато копнееше за ласките му. Зави му се свят, щом Джемин го погали с цялата нежност, на която беше способен. 

После изведнъж Донгхюк се окопити. Отвори очи и се погнуси от самия себе си. Не биваше да прави това, не биваше да му позволява да го докосва. Отдръпна се като ударен от ток и едва не падна назад. Дишането му се учести, краката му щяха да го предадат, ако останеше прав още малко. 

- Никога повече не го прави - предупреди го Хюк, обърна му гръб и побягна. 

- Донгхюк! - извика Джемин след него, но беше почти невъзможно да стане и да го настигне. А толкова му се искаше...