A little surprise

- 41

След като дойде малко на себе си и подреди мислите в главата си, Хюк се отправи към входа на болницата. Все още не беше сигурен дали е редно, но какво толкова, и без това мислеше да хапне нещо. Сега поне щеше да има компания.

Марк вече беше там, когато пристигна.

- Здравей - поздрави Донгхюк. Марк обърна главата си към него и се усмихна широко, но и смутено.

- Здравей.

- Отдавна ли чакаш?

- Не, от половин час.

- Моля? - зяпна Хюк.

- Шегувам се - засмя се той, беше се подпрял на стената. - Дойдох преди пет минути.

Донгхюк също се разсмя и го тупна по рамото.

- Недей така, реших, че наистина си ме чакал половин час.

- Така или иначе нямаше какво да правя - сви рамене Марк.

Хюк реши да остави шегата такава, каквато я бе казал той, и смени темата:

- Е, къде искаш да отидем?

- Където и да е, няма значение.

- Ти предложи да хапнем, трябваше да измислиш къде да отидем - подразни го Хюк.

Марк сведе поглед, явно засрамен, че не се е сетил за това.

- Добре, знаеш ли - по-ниският се огледа наоколо, - има една пицария наблизо, какво ще кажеш за нея?

- Съгласен съм - кимна веднага той и някак се въодушеви.

Донгхюк беше махнал бялата престилка и сега беше с оранжева тениска и черни дънки. Вървяха бавно, тъй като Марк се затрудняваше с патериците и си приказваха общи неща. Стигнаха до заведението, избраха си маса и се настаниха. Днес времето беше сравнително хубаво, а те бяха седнали до прозореца. Слънчевите лъчи огряваха лицето на Донгхюк, който гледаше съсредоточено в менюто и Марк се бе втренчил в него без дори да осъзнава.

- Избра ли си? - попита го Донгхюк и вдигна глава, само за да види как той го зяпа.

- А?

- Избра ли си? Нещо от менюто? - повдигна вежда той, после се намръщи. - Да нямам нещо на лицето?

- Какво да имаш на лицето?

- Ами зяпнал си ме. Имам ли нещо?

- Освен красота, нищо друго не виждам.

Донгхюк за миг замръзна, чувайки това. Той комплимент ли му направи?