A little surprise

- 17

В четвъртък на Ронджун му беше много странно да не отиде при терапевта. Джисънг знаеше за ангажимента му и двамата си имаха своя график, ако Джун се падне първа смяна в четвъртък, другия да го смени. Сега, обаче, Ронджун не му каза за промяната в плана и се чувстваше малко гузно, задето в момента лежи в леглото си, докато той е на работа от рано.

Джено го нямаше, когато се събуди и прекара сутринта излежавайки се. Бе натикал лице в неговата възглавница, вдъхнал аромата му. Последните дни бяха прекрасни и за двамата. Разбираха се добре, имаха малко повече време заедно и вечер задължително гледаха някой филм, като се редуваха кой да го избира. Джено му сподели, че шефа му е чел солидно конско заради случката на работа и дори го е заплашил, че ако се повтори, ще се наложи да го острани за неизвестен период от време. Не бивало да е толкова безразсъден и Ронджун беше много съгласен с това. Не искаше Джено да бъде застрашен и се притесняваше.

Стана и с изненада установи, че Джено му е направил закуска. Това го накара да се усмихне и след като мина през банята да се оправи, я изяде с голям апетит. Днес времето щеше да бъде хубаво и не знаеше дали това ще е добре, или не. Такива дни не му харесваха особено.

Имаше още време до започване на работа и се чудеше какво да прави. Джено сигурно имаше работа, затова не му се обади, макар да му се искаше да чуе гласа му.

Взе една книга от рафта в стаята и се върна в леглото, отваряйки на страницата, която последно бе отбелязал. Не бе чел от известно време, но сега поне щеше да убие оставащите часове. Не искаше да потъва в мислите си или да се подтиска излишно, затова реши, че ще е добра идея да разлисти няколко страници.

След въпросните минати редове, осъзна защо бе спрял тази книга, и я върна на рафта. Не му беше интересно, вървеше мудно и не намери смисъл да се измъчва с това. Може би трябваше да почне нова книга.

Преоблече се, след като се изкъпа и оправи косата си набързо. Взе си нещата и излезе от апартамента с намерението да се поразходи навън.

Досети се, че няма на кого да се обади. Всъщност, не искаше и да вижда никого, но в същото време му се говореше с някого. След случилото се повечето от приятелите му му бяха обърнали гръб. Той не се свърза с тях повече, нито пък те го потърсиха. Всички връзки бяха прекъснати. Единственият, който остана до него, беше този, който най-малко очакваше. Донгхюк.