A little surprise

- 56

Докато пътуваше към апартамента, телефона му звънна. Олекна му, когато видя, че е Джони, а не Ронджун.

- Кажи - вдигна той.

- Звучиш ми агресивен. Да се обадя по-късно? - предложи Джони.

- Не, извинявай. Просто съм малко ядосан. Какво има?

- На теб какво ти има? Говори с шефа ли?

- Да - измърмори Джено.

- И какво стана?

- Отстрани ме.

- Моля?! - възкликна Джони.

- За три седмици.

- Е, не. Той сериозно ли?

- И аз така реагирах. Не знам какво, по дяволите, ще правя три седмици.

- Ще си почиваш.

- Не ми е смешно.

- Знам. Иначе ти се обаждам за друго. Направих това, за което ме помоли.

- Така ли?

- Да. Жената е отседнала при племенниците си за известно време, докато намерят решение. Ще ти пратя адреса.

- Много ти благодаря.

- Аз още не разбирам как си рискува живота за една кутийка.

- Стига, Джони. Казах ти вече.

- Затова шефа ти се кара постоянно. Изобщо не слушаш.

- Не започвай и ти.

- Твърдоглавец. Добре, оставям те на мира, но да знаеш, че си ми длъжник.

- Знам, благодаря. Ще ти звънна пак.

- Ще видим тази работа.

Джено се засмя и затвори, оставяйки телефона на седалката до себе си. Чудеше се кога да посети жената, тъй като искаше да й върне халката, сигурно бе важна за нея.

Реши да мине през супермаркета да вземе нещо сладко за Ронджун и за бебето. Поне това можеше да направи, макар че Юн Хи едва ли би го оценила толкова много. Спря колата и излезе, запътвайки се към входа. Бързо грабна, каквото си бе наумил и се насочи към касата. Докато чакаше на опашката, телефона му извибрира. Беше съобщение от Джони, пращаше му адреса. Джено се вгледа в името на улицата. Не беше много далеч от мястото, на което се намираше в момента. Може би трябваше да отиде сега? Защо му беше да отлага повече? Просто щеше да й я върне и после да се прибере.