- 7

524 59 9
                                    

Ронджун се събуди от целувки по рамото. Размърда се леко и отвори очи бавно. Главата веднага го заболя. Не знаеше какво става, но това главоболие направо го съсипа.

- Добро утро, Ронджуни - прошепна плътен глас в ухото му, карайки го да изтръпне.

Той само измуча в отговор, с намерението отново да заспи, но явно нямаше да го оставят. Джено продължи да целува рамото му и свали още малко ръкава на широката му тениска, оголвайки от кожата му.

- Стига - измрънка Джун и размаха ръка.

- Трябва да ставаме - каза Джено и зарови лице във врата му. Ронджун се засмя, понеже той го гъделичкаше с целувките си.

- Защо? - изхленчи след това.

- За да прекараме малко време заедно.

Ронджун се обърна по гръб, главата го болеше нетърпимо. Джено се надвеси над него и понечи да го целуне, но той го спря, слагайки ръка на гърдите му.

- Какво има? - обърка се Джено.

- Лошо ми е. Боли ме главата.

- Много ли ти е зле?

Джун кимна и го избута от себе си, ставайки рязко от леглото. Побърза да изтича до банята, тъй като му се догади ужасно много. Джено го последва притеснено и се подпря на рамката на вратата, виждайки го как повръща над тоалетната чиния. Ронджун остана там, докато не изхвърли всичко, което имаше в стомаха си. Чернокосият застана зад него и прокара ръка по гърба му нежно.

- Добре ли си?

Дребното момче кимна леко и се отпусна, поемайки си дълбоко дъх.

- Мамка му, това е ужасно - оплака се то.

- Вчера прекали с пиенето.

- Да, знам.

- Не трябва да пиеш толкова, знаеш, че после имаш нетърпим махмурлук.

Ронджун му се усмихна слабо. Високото момче му помогна да се изправи и да стигне до мивката. Изплакна лицето му внимателно, беше блед и отпаднал.

- Днес си втора смяна, нали? - попита Джено, докато подсушаваше кожата му.

- Да.

- Ще си почиваш до тогава, чуваш ли?

- Ти какво ще правиш?

- Ще ти приготвя супа за махмурлук, после ще гледаме филм. Какво ще кажеш? 

Русото момче кимна в съгласие и след това двамата се върнаха в стаята. Джено го сложи да си легне и го зави добре, целуна челото му и го помилва.

A little surprise Where stories live. Discover now