A little surprise

- 52

Беше късно през нощта, когато Ронджун бе събуден от звънящ телефон. Без да отваря очи се протегна към шкафчето, искайки да изключи глупавото нещо. Отвори едното си око, понеже мелодията не спря и се намръщи. Не беше неговият телефон.

- Джено - измуча той сърдито и тресна телефона си обратно на шкафа. Джено не помръдваше, прегърнал го през кръста. - Джено - повика го отново, сетне се обърна леко към него и го разтърси. - Джено, събуди се.

Чернокосият направи гримаса и бавно отвори очи.

- Какво? - изхленчи сънено той.

- Телефона ти звъни - Ронджун продължаваше да го бута. - Ще събуди бебето.

- Стига си ме блъскал - изръмжа Джено и се завъртя към досадния телефон.

- Изключи тъпото нещо! Каква е тази аларма?!

- Чакай малко! - сопна се той. Разсъни се бързо, виждайки служебния номер. - Не е алармата, от службата е.

- А? - не разбра Джун, наполовина заспал.

Джено се изправи до седнало положение и побърза да вдигне.

- Джено! - кресна познатия глас на шефа му. - Къде си?! Защо се забави?!

- Съжалявам, шефе! - отвърна припряно.

- Имаме спешен случай. Идвай веднага! Адресът е изпратен до всички.

- Сега ли? - зяпна Джено. Беше едва три часа през нощта.

- Веднага, Джено! До пет минути да си там!

Шефът му затвори телефона и без да губи време, момчето скочи от леглото.

- Какво става? - Ронджун надигна глава, поглеждайки го сънено.

- Спешен случай. Викат ме. - Джено си облече светкавично униформата.

- Сега ли?

- Да, сега. Трябва да отида.

- Не може ли някой друг?

- Всички са повикани, Джун. Имат нужда от мен.

Дребното момче бе седнало в леглото, търкайки очите си.

- Не се разсънвай, хайде, лягай си - Джено изтича обратно до леглото, целуна го набързо и го погледна. - Заспивай.

- Пази се - русокосият погали лицето му.

- Добре. - Джено го пусна и хвърли очи към бебето в малкото легълце. - Ще се върна бързо. Обичам те.