A little surprise

- 72

- Не мисля, че те разбирам - призна Ронджун и поклати глава.

Джисънг бе забил поглед в обувките си и очевидно беше нервен. Ронджун за момент се ужаси. Щеше ли да стане онова, което си мислеше? Нима Джисънг щеше да му признае? Точно от това се опасяваше и се надяваше силно темата на разговора да отиде някъде другаде, но явно нямаше как да я избегне.

- Ако трябва да съм напълно честен - поде Сънг колебливо, - истината е, че те харесвам.

- И аз те харесвам, Сънг - отвърна Джун с надеждата, че той ще разбере.

- Нямам предвид такова харесване - той го погледна притеснено. - Харесване като харесване.

Ронджун килна глава на една страна, малко объркан.

- За бога, Ронджун, не ме гледай така - въздъхна Джисънг и разроши косата си. - Казвам ти, че те харесвам, кое не разбираш?

Дребното момче се опули насреща му. Не очакваше толкова шумно признание и се огледа, осъзнавайки, че са привлекли вниманието на минувачите около тях.

- Джисънг... - отвори уста той.

- Знам какво ще кажеш - прекъсна го веднага по-високият. - Не си прави труда.

- Няма как да знаеш какво ще кажа.

- Напротив. Ще ми кажеш, че съм добро момче, но не изпитваш нищо към мен. И, повярвай ми, знам, че е така, но просто... Как да го обясня? 

Ронджун търпеливо го изчака да продължи. Колегата му беше напълно загубен в мислите си и се опитваше да ги подреди малко безуспешно.

- Искаш ли да седнем? - предложи той с намерението да го предразположи.

- Не - отсече Сънг. - Виж, знам, че сигурно ще съсипя всичко и че няма да искаш да ме видиш повече - добави той, - и знам, че обичаш Джено и че си щастлив с него, но имах нуждата да ти го кажа. Харесвам те от много време.

- Защо не каза нищо?

- Как бих могъл да ти кажа? Та ти си обвързан, беше смешно дори да си мисля, че някога бих имал шанс с теб. Бях доволен само да те виждам на работа и да си говорим и това ми беше достатъчно. Но после ти каза, че ще напускаш и... се паникьосах.

- Защо? - Джун се чудеше дали ще е редно да се приближи към него, понеже той очевидно спазваше някаква дистанция.

- Защото това значи, че няма да те виждам повече.

- Затова ли реагира така, когато разбра, че ще напускам? - Ронджун си спомни как той избухна тогава.