A little surprise

- 14

Ронджун успешно се справи със закуската и когато Джено излезе от банята, отиде да му се похвали.

- Ще видим дали е толкова вкусно, колкото казваш - подкачи го Джено.

- Само ми се подиграваш.

- Не е така.

Джено беше само с хавлия, увита около кръста. Очите на дребното момче, което се бе подпряло на рамката на вратата, обходиха тялото му и то прехапа долната си устна. Чернокосият си търсеше дрехи в гардероба и стоеше с гръб към него, което му даде възможност да огледа широките му рамене. Винаги бе обичал тялото на Джено. Е, обичаше и душата му, разбира се, но тялото му беше един прекрасен бонус. Силно и стегнато, имаше чувството, че Джено е много по-способен физически, отколкото показва.

- Нещо си се замислил - отбеляза Джено като се подсмихна, знаейки, че той го наблюдава.

- Не съм.

- Нима?

Високото момче остави на леглото една червена тениска и сив анцуг, след което се приближи до Джун, гледайки го от високо.

- Дори твърде много си се замислил - той не спираше да го дразни.

Ронджун вдигна очи към него плахо, все още захапал устната си. Честно казано, в този момент тялото му копнееше да се докосне до неговото, или поне да прокара ръка по гърдите му.

Джено хвана китката му и насочи ръката му към ръба на хавлията, която скриваше долната половина на тялото му. Притисна го към рамката на вратата и се наведе леко, захапвайки мекото на ухото му.

- Нали каза, че правим секс, когато се караме - напомни той. - Какво ще кажеш да го направим и когато не се караме?

- Не твърдя, че го правим само като се караме, а че така се сдобряваме след това.

- И все пак. Същото е.

- За това ли ще говорим сега? Храната ти ще изстине.

- Това не ти е най-големия проблем в момента.

Джено сложи другата си ръка на тила му и го дръпна към себе си, сливайки устните им жадно. Усещането да го целува беше повече от божествено. Направо летеше до седмото небе, когато изяждаше устните му по този начин.

Ронджун изпъшка, когато той тикна език в устата му и обходи навсякъде. Със свободната си ръка сграбчи рамото му, за да се задържи на краката си, а Джено го принуди с другата да докосне мъжеството му. Дребното момче се подчини и доброволно го направи, задвижвайки я по члена му през плата. Джено изръмжа гърлено срещу него, но не прекъсна целувката, докато не изсмука всичкия му въздух. Огънят, който лумваше в сърцето му при близостта им, беше най-хубавото нещо на света. Чувстваше се толкова жив, сякаш нищо друго на света не можеше да замени Ронджун.