A little surprise

- 78

- Как посмя да го доведеш тук? - жената се обърна към сина си.

- А ти как смееш да го удряш? - Джено застана пред дребното момче. - За коя се мислиш?

- Аз за коя се мисля? - ахна изненадана тя. - Аз съм съпругата на мъжа, който лежи там! - тя посочи към снимката. - Аз съм майката на един небагодарен син!

Ронджун усещаше погледите на хората върху себе си, чуваше шушуканията им. Бузата му пареше заради шамара, едва сдържаше сълзите си.

- Мери си думите! - предупреди я Джено.

- И защо? Нещо грешно ли казах? Ти си неблагодарник! - тя го сръчка с пръст в гърдите, очите й бяха зачервени и насълзени. - Баща ти си замина, а ти смееш да водиш това момче тук?! Нямаш ли срам?!

- И какво като го доведох?! - сопна се Джено, почвайки да се ядосва. - Нямаш никакво право да му посягаш! 

- Той развали семейството ни! Баща ти умря заради него! Съсипа бъдещето ти! Не го ли разбираш, толкова ли си сляп?! - майка му вече беше повишила тон и всички я чуха.

На Ронджун му се искаше да потъне в земята от срам. Всяка дума се забиваше в сърцето му и го нараняваше. Какъв глупак беше да си мисли, че може да се справи с това.

- Престани с твоите сцени! - отвърна й Джено. - Няма да ти позволя да кажеш и една дума повече! - той сграбчи ръката на Джун. - Да си вървим.

- Ще съжаляваш! Помни ми думите, Джено, ще съжаляваш!

Джено дръпна дребното момче след себе си, което бе свело глава, за да не среща любопитните погледи на присъстващите. Двамата излязоха навън и не спряха, докато не стигнаха до колата. Джено беше повече от ядосан, опитваше се да обуздае нервите си, докато русокосият гледаше в земята. Буцата в гърлото му му пречеше дори да преглътне.

Високото момче се обърна към него и всичкия му гняв се изпари, щом видя тъжното му лице.

- Ронджун - повика го той. Джун не реагира. - Ронджуни. - Отново нищо. - Добре ли си?

Ронджун отказа да го погледне, все още мъчейки се да задържи сълзите си. Джено се притесни и обхвана бузите му в шепите си внимателно.

- Заболя ли те? - той помилва нежно ударената му страна. - Моля те, кажи нещо.

Дребното момче отвори уста, но почти веднага я затвори. Сълзите му бликнаха неканени и той стисна очите си в опит да ги спре. Джено побърза да го прегърне, обвивайки тялото му с ръце.