A little surprise

- 22

Закусиха, макар че Ронджун нямаше много апетит. Думите, изречени от Джено, още се въртяха в главата му и се чудеше за какво ли го притискат родителите му този път. Бяха опитвали по различни начини да го убедят, че Ронджун просто не става за него, но Джено не се поддаде и беше непреклонен. Нищо не можеше да го накара да остави дребното момче и това не се харесваше особено на родителите му. Те със сигурност щяха да продължат да опитват и Ронджун се боеше, че може да успеят. Не се съмняваше в Джено, просто... Таеше това съмнение в себе си, въпреки че не го искаше.

- Сигурен ли си, че не искаш да те закарам? - Джено тъкмо обличаше онези оранжеви панталони.

- Да. Ще се поразходя.

- Но аз искам - нацупи се чернокосият и преди да си облече тениската, го прегърна. - Не искам да се измаряш.

- Нищо няма да ми стане, ако повървя малко - усмихна се Джун и сложи ръце на кръста му. - Ще разтребя и в кухнята, не се тревожи за мен.

Джено също се усмихна и погали лицето му, с което го накара да затвори очи. Постояха така за няколко секунди, наслаждавайки се на момента.

- Толкова си красив - възхити му се Джено, минавайки леко с палец по скулата му.

- Ти с нищо не ми отстъпваш - русокосият го погледна и задържа очите му за по-дълго.

- Нали знаеш, че много те обичам? - попита Джено и плъзна ръка по челюстта му назад към тила.

- Знам. Аз също много те обичам.

- Знаеш и че няма да те оставя, каквото и да става, нали?

- Джено, станало ли е нещо? - Хуанг присви очи, забелязал тревогата по лицето му.

- Не, защо?

- Имам чувството, че нещо те тормози.

- Не, всичко е наред.

- Тогава защо ми казваш това?

- Просто ми се прииска да го кажа.

Преди Ронджун да е задал друг въпрос, по-високият се наведе леко и го целуна. Целувката не беше дълга, но пък подсказа на Ронджун, че е прав. Джено беше притеснен и нещо го глождеше. Условието на майка му.

Отделиха се и преди Джено да се облече, целуна челото му нежно. Надяна бялата си тениска и Ронджун го изпрати до входната врата.

- Ще ти се обадя по някое време - съобщи Джено, докато се обуваше. Телефонът му звънна, той видя кой е и побърза да вдигне. - Шефе - поздрави, - да, сега тръгвам. Добре, ще съм там скоро. Разбрах, ще побързам.