A little surprise

- 84

Ронджун стигна до центъра и седна на пейка под короната на едно голямо дърво. Донгхюк все още го нямаше, затова предпочете да почака на сянка. Юн Хи беше заспала по пътя и сега си лежеше кротко в количката, за което той беше адски благодарен. Може би все още не можеше да приеме, че няма да ходи на работа и ще седи с бебето постоянно. Лесно му ставаше скучно и трябваше да си намира развлечения. Всъщност сега беше щастлив, че има шанс да излезе малко и да се разсее. 

Бе забил поглед в телефона си, чатейки си с Джено, който му отговаряше наистина бавно, когато пред него застана нечия фигура. Решил, че Донгхюк е дошъл, Ронджун надигна глава усмихнат. Усмивката почти веднага изчезна от лицето му, щом зърна Кун пред себе си. 

- Я виж ти - ухили му се Кун, оглеждайки с неприкрит интерес количката. Ронджун се напрегна и се изправи. 

- Какво искаш? - попита директно той и стисна телефона си с ръка. 

- Какво да искам? Просто се разхождах и те видях тук. 

- Да бе, повярвах ти. 

- Ти да не си мислиш, че те следя? - засегна се на шега Кун. - Не си чак толкова специален. 

- Тогава можеше просто да ме подминеш и да се направиш, че не си ме видял. 

- Нямаше как да не те забележа - сви рамене той. - Такива мижитурки като теб се забелязват от километри. 

Ронджун се опита да обуздае нервите си. Колкото повече внимание му обръщаше, толкова повече той щеше да се дразни с него. 

- Просто си продължи по пътя - въздъхна Джун. 

- Какво е това бебе? - Кун се пробва да надникне в количката, но Ронджун бързо я обърна по такъв начин, че да му попречи да види Юн Хи. 

- Не е твоя работа. 

- Да не би онзи Джено и бебе да ти е направил? - изсмя се това непоносимо момче. 

- Казах, че не ти влиза в работата - настоя Ронджун. - Не може ли просто да ме оставиш на мира? 

- Не, твърде любопитен съм. 

Някой извика името на Кун и той се обърна в тази посока. Ронджун също погледна натам и забеляза групичка момчета, които му махаха да побърза. 

- Разбрах, че вече не работиш в кафенето - отбеляза Кун. 

- И от къде знаеш?