A little surprise

- 21

На сутринта Джено се събуди пръв. Виждайки, че момчето до него още спи, той се усмихна, погали бузата му и си остави няколко минути, в които да може да го погледа малко. Имаше чувството, че нещо притеснява Ронджун, но все пак не искаше да го насилва да му сподели, колкото и да се тревожеше за него.

Не бързаше да го събуди, а вместо това внимателно стана от леглото, излезе от стаята, като бавно затвори вратата и отиде до банята да се оправи. Възнамеряваше да приготви закуска за двамата, а чак след това да го събуди. Не знаеше каква смяна е днес, но му се искаше Джун да си почине малко.

Когато беше готов със сутрешния тоалет, се насочи към кухнята, захващайки се със закуската. Харесваше му да готви за Ронджун, а още повече му харесваше, когато той беше доволен. Искаше му се по-често да го вижда да се усмихва.

Щеше да тръгне за работа, щом хапнат и евентуално да го закара до кафенето. Щом си помисли това, в главата му изскочи образа на онова момче и как бе хванало лицето на Ронджун. Ревността в него веднага се обади, но той я подтисна, казвайки си, че няма за какво толкова да се притеснява. Ронджун му беше обяснил ситуацията. Но въпреки това... Не му харесваше изражението на този Джисънг. Гледаше Ронджун по начин, който беше дълбоко познат на Джено. Гледаше го, както го гледаше и Джено в началото на връзката им. Едновременно загрижено и изпълнено с любов. Чудеше се дали Ронджун знае за това.

Мислите му бяха прекъснати от звънящия телефон. Той се сепна, изключи котлона и побърза да вдигне, преди Ронджун да се е събудил. Само че надписа на екрана го спря. Майка му го търсеше. Не беше говорил с нея от няколко месеца и се чудеше защо ли му се обажда сега. Напрегна се, веднага усети, че този разговор щеше да съсипе целия му ден.

- Ало? - Джено реши да вдигне.

- Джено, здравей - поздрави майка му, сякаш не знаеше какво друго да каже. Звучеше притеснено и същевременно делово, все едно не говореше със сина си.

- Здрасти.

- Как си?

- Наистина ли те интересува? - изненада се момчето и се подпря на плота до себе си.

- Разбира се. Ти си ми син.

- Така ли? Явно през последните месеци си забравила този факт.

- Не обвинявай само мен. Ти също не си се обаждал от много време.

- Защото вие ми казахте да не го правя.