A little surprise

- 1

- Какъв е проблемът днес? - попита жената с равен тон.

Ронджун, седнал в едното кресло, не обелваше и дума. Беше четвъртък сутрин, той беше кисел, а и тази обстановка никак не му помагаше. Не си представяше сутринта по този начин, макар да му беше познато.

- Той се сърди - каза момчето до него.

- Не е вярно.

- Ронджун, защо се сърдиш? - жената го погледна. Беше висока колкото него, имаше яркочервена коса, къса пола, очила с кръгли рамки и... Всъщност той обръщаше внимание на късата пола. По-скоро на факта, че Джено обръща внимание на късата пола! 

- Не ми се говори.

- Но трябва да говорим. Нали затова сме тук? 

Стените в стаята бяха боядисани в светложълто, закачени снимки в рамки го гледаха настоятелно, а в другия край дори имаше детски кът. Да. Точно така. Намираха се в кабинет на консултант за двойки. Искаха да оправят проблемите си. Само че тази фръцла не помагаше особено по негово мнение. Посещаваха я вече половин година, веднъж в седмицата, и нямаха голям напредък. С Джено продължаваха да се карат, да спорят дори за най-малкото, все така се сърдеха един на друг за глупости и дори не знаеха от къде идва проблема.

- Просто той закъсня. Това е - каза Джун след кратък размисъл.

- За какво е закъснял? - жената поиска повече подробности.

- За срещата ни. Отново.

- Казах ти, че ме задържаха на работа - вметна Джено. - Колко пъти да ти се извиня? 

- Не променя факта, че закъсня и ме остави да чакам.

- Ами съжалявам, какво да направя? - Джено се наежи. Той от своя страна никак не харесваше тези сеанси. Не че смяташе консултациите за излишни, но и не му беше приятно да обсъжда проблемите си.

- Щом ти се е извинил, тогава защо се сърдиш, Ронджун? - жената го погледна.

- Той не разбира. Нали не той е чакал сам в ресторанта като някой идиот.

- Ето пак почваш.

- Какво почвам? - Джун се намуси. - Да си търся правото ли? Все едно съм сам в тази връзка.

- Не е вярно! 

- Трябва да говорим с нормален тон - червенокоската се обади. - Не толерирам викове. Така не се решават проблеми.