A little surprise

- 70

През следващите няколко дни Джено беше по-спокоен, но все още се държеше подозрително. Ронджун се чудеше какво ли става и след като го попита няколко пъти и не получи отговор реши да се откаже. Просто щеше да изчака да му мине, явно преминаваше през нещо в момента. Или може би му идваше в повече това, че по цял ден беше сам вкъщи с бебето и не правеше нищо. Рамото му почваше да се оправя и травмите от падането заздравяваха. Ронджун ходеше на работа, обучаваше новия си колега, който бе едновременно твърде мълчалив и досаден, и после се прибираше при Джено и сладкото малко същество. Вечерите и следобедите, които прекарваха заедно, бяха просто безценни. Сякаш времето беше спряло и бяха потънали в някаква рутина. Нямаше никакви обаждания от майката на Джено, Кун спря да се появява в кафенето и да го тормози, а Джисънг сякаш беше забравил за случката с ареста и се държеше така, сякаш всичко е нормално. Но не беше така и Ронджун се чудеше как да поговори с него, без да го обиди.

Искаше да запази приятелството им, тъй като Сънг беше важен за него. Беше му помогнал толкова много, нямаше особено желание да го наранява или да му разбива сърцето. Обмисляше как да подходи, защото усещаше, че нещата не отиват на добре. Знаеше, че през почти цялото време в кафенето той го гледа и дори го спипа няколко пъти да го прави, като Сънг се престори, че гледа някъде другаде. И въпреки това не му каза да спре, тъй като щеше да стане неловко между тях. Дали след като напуснеше работа чувствата на Джисънг щяха да отшумят? Вече нямаше да се виждат толкова често и може би това щеше да сложи край на симпатиите му.

Докато се прибираше, Ронджун мина покрай една малка книжарница и видя изложените книги на витрината отпред. Спря се и се загледа в тях - някои бяха книжки за оцветяване. Чудеше се дали на Юн Хи ще й хареса това, макар че беше още малка. Нищо не пречеше да опита и влезе вътре, купувайки една книжка с усмихнати животни и една с разни завъртулки. Сети се, че няма никакви материали и взе и кутия цветни моливи. Може би на Юн Хи щеше да й е приятно да подраска малко и да се занимава с нещо.

Прибра се, заварвайки стаите празни.

- Джено? - повика го той, когато обиколи кухнята, хола и спалнята и не го откри. Странно, Джено не се беше обадил да каже, че ще излиза с бебето.

- Тук сме! - чу се от някъде и Ронджун се запъти към банята. Отвори вратата и се засмя на гледката. Джено седеше на земята, като шортите и тениската му бяха почти изцяло мокри, а Юн Хи беше сложена в големия кош, който преди време беше кош за пране. Тъй като не разполагаха с вана, където да я къпят, използваха коша за пране, понеже беше по-дълбок и по-широк от някой леген. Юн Хи го забеляза и цапна водата с ръчички, почвайки да се смее.