A little surprise

- 11

Ронджун се събуди, чувайки звънящия си телефон. Измърмори нещо и протегна ръка, взимайки го от нощното шкафче. Отвори едното си око, виждайки името на колегата на Джено, изписано на екрана. Веднага се разсъни и се изправи до седнало положение, бързайки да вдигне:

- Ало?

- Ало, Ронджун? - Джони звучеше запъхтян. - Съжалявам за късния час, но...

- Станало ли е нещо? - Ронджун разбра, че мястото до него все още беше празно, нямаше представа колко е часа, нито къде е Джено, но това късно обаждане му донесе лошо предчувствие.

- Всъщност да. - Явно Джони се чудеше как да му го съобщи.

- Моля Ви, кажете ми! - той махна завивката от себе си.

- Джено пострада малко. Не е нещо фатално, но припадна и го заведохме в болницата, за да...

- В коя болница?! - възкликна Джун, стомахът му се сви болезнено. По-големият му каза адреса. - Ще дойда възможно най-бързо!

- Не е нужно. Той е добре, просто исках да...

- Не ме интересува. Идвам.

Ронджун му затвори и по най-бързия начин се преоблече. Сърцето му препускаше като лудо. Нямаше друга причина Джони да му звънне в три през нощта, много ясно, че бе станало нещо. За всеки случай Джено бе записал номера на колегата си в телефона му, а и Джони също имаше неговия и обикновено му съобщаваше точно за тези случаи. Джено съжаляваше за действието си, тъй като не искаше Ронджун се притеснява за него постоянно, а Йонгхо си беше порта.

Ронджун надяна един от суичърите на Джено и изхвърча от апартамента, едва успявайки да заключи вратата. Хукна към главната улица и изнервено се оглеждаше за таксита. Най-после забеляза едно и му метна енергично. Колата спря до него, момчето се качи и каза дестинацията.

***

Джено дойде в съзнание половин час след пристигането си в болницата. Бяха му сложили кислородна маска, тъй като се бе надишал с пушек. Нямаше много енергия в тялото си и първото нещо, което видя, беше сърдития поглед на Джони.

- Най-после! - почти извика той. - Какво си мислеше, глупако?!

Намираха се в общо помещение, където случаите не бяха чак толкова фрапиращи и спешни. На леглото до неговото стоеше младо момче, вероятно тийнейджър, с бинтован крак и подпрян скейтборд отстрани. Не беше трудно да се досети човек какво се е случи. Няколко сестри се разхождаха наоколо, вероятно каращи нощна смяна и не беше кой знае колко оживено по това време.