A little surprise

- 85

Двете момчета си говориха за по-неангажиращи неща, оставяйки случката с Кун на заден план. Ронджун не искаше да се притеснява за това, когато вече ясно виждаше, че нещо с приятеля му не беше наред. Хюк изглеждаше привидно весел и се усмихваше, но Джун усещаше, че нещо го тормози и определено щеше да повдигне въпроса.

Донгхюк хубаво си поигра с Юн Хи, когато тя се събуди и я измори отново. Толкова много й се радваше, беше щастлив, че тя расте обгрижвана и обичана. Беше сигурен, че Ронджун и Джено ще се грижат прекрасно за нея, но все още нямаше никакъв напредък с намирането на осиновители. Никой не знаеше нищо за биологичната майка на момиченцето, а напоследък Хюк беше твърде зает с други неща, за да работи по този проблем. 

- Юн Хи изглежда много щастлива - отбеляза Донгхюк, когато тя се кротна за малко и спря да се смее на изкривените му физиономии. 

- Опитваме се да я гледаме добре - Ронджун я погледна с любов. 

- Справяте се чудесно. 

- Честно да ти кажа, никога не сме мислили за деца - досети се Джун. - Или поне не сме го обсъждали, но тази малка изненада се появи в живота ни изневиделица. 

- Съжалявам, ако ви създава неудобство. 

- Глупости. Тя е ангелче. 

- Все пак аз ви помолих да се грижите за нея, докато й намеря осиновители. 

- Относно това... Как върви? - Ронджун май нямаше особено желание да чуе отговора на този въпрос. 

- Никак. Напоследък нямам достатъчно време да търся подходящи хора. Може би трябва да подам документи на някои места и едва тогава би трябвало да има някакъв напредък. 

Русокосият изведнъж посърна и Хюк нямаше как да не забележи това. 

- Какво има?

- Сигурно ще ти прозвучи глупаво, но не мисля, че съм готов да се разделя с Юн Хи - каза на един дъх Ронджун. Не беше обмислил добре варианта, че може да се привърже към нея твърде много, когато се съгласи да я вземе. Тогава просто искаше да направи услуга на Донгхюк, докато той си свърши работата, но ситуацията се беше променила. Ронджун бе започнал да я обича и вече не си представяше, че може да има ден, в който ще се събуди и тя няма да е в кошарата си. 

- Изобщо не звучи глупаво - поклати глава другият. - Напълно те разбирам.

- Наистина ли?