- 63

135 23 3
                                    

Джено гледаше Кун по такъв начин, сякаш всеки момент се канеше да изпълни заканата си.

- Явно си имаме сбирка на гейове - подсмихна се Кун, но едва не изхленчи, понеже чернокосият стисна китката му силно.

- Няма да повтарям - каза сериозно Джено.

- Джено, стига - Джун го хвана за края на блузата. - Остави го.

- Видях какво ти направи той. Няма да му се размине.

- Джено - настоя Ронджун и го погледна. - Не си заслужава.

Джено задържа поглед върху него за няколко секунди, сетне отново се обърна към Кун.

- Единствено милостта на Ронджун те спаси този път - изсъска той и рязко го пусна. - Ако те видя отново около него, няма да си затворя очите.

Кун понечи да каже нещо, държейки ръката до гърдите си, но Джено вече беше хванал внимателно дребното момче, тръгвайки с него към колата. Помогна му да се качи, слагайки ръка на главата му, за да не се удари. Затвори му вратата, заобиколи и мина от своята страна, влизайки вътре. Потеглиха, като дори не погледнаха повече към Кун.

Няколко пресечки пътуваха в мълчание. Юн Хи седеше кротко в бебешкото си столче на задната седалка, явно усетила, че нещо става.

- Добре ли си? - Джено наруши тишината, виждайки как треперят ръцете в скута му.

- Да.

Чернокосият намери отбивка и спря там, обмисляйки за момент какво да направи.

- Джун...

- Добре съм - побърза да каже той, но си личеше, че не е. - Добре съм, просто...

- Видях какво направи той - отбеляза Джено отново. - Заради него ли звучеше така, когато ми се обади?

- Да.

- Той там ли беше?

- Да. Беше отвън, докато аз бях в служебната стая.

- Сега разбирам защо искаше да дойда по-бързо.

- Не мислех, че той ще ме последва навън - Джун поклати глава. - Не знам защо направи всичко това. Какво удоволствие му носи да върши тези неща?

- Той е тъпанар, Ронджун. Знаеш го. Иска единствено да те засегне.

- Цял следобед не се махна от там - продължи Джун, опитвайки да спре треперенето на ръцете си. Хвана ги една в друга. - Не спря да ми говори обидни неща, не спря да ме зяпа, където и да отидех. Беше толкова... напрягащо.

A little surprise Dove le storie prendono vita. Scoprilo ora