A little surprise

- 15

Джено остана сам, когато половинката му тръгна за работа. Нямаше какво да прави през остатъка от деня, Джони му се беше обадил днес да не ходи в пожарната, дори ако има сигнал. Не му харесваше, че го отделят от работата му така, но може би нямаше да е зле да си почине малко. Напрежението около спора с Джун, а после и инцидента, му дойдоха в повече и май наистина се нуждаеше от малка почивка.

Без да се усети, заспа, когато се добра до леглото. Не осъзнаваше колко бе изморен всъщност, миналата нощ не спа особено добре.

Когато се събуди бе късен следобед, слънцето скоро щеше да се скрие. Полежа в леглото известно време, ровейки в телефона си. Не беше толкова добра идея да си ляга, сега се чувстваше съвсем като парцал. Бе загубил и малкото си настроение и сега се чудеше какво да прави, за да се разсее. В крайна сметка успя да измисли нещо интересно и се усмихна сам на себе си. Да, точно това щеше да направи. Да приготви романтична вечеря за него и Джун, а после да прекарат вечерта заедно. Без караници, без сръдни. Само двамата.

Махна завивката от себе си и отиде да си вземе душ. Отпусна се още повече, беше дори развълнуван. Вече нямаше търпение Ронджун да се прибере. Преоблече се набързо и излезе до близкия магазин, за да вземе, каквото му трябваше.

***

Този път Ронджун не беше толкова отвеян и си вършеше работата добре. Изведнъж времето се бе застудило, затова и клиентите в заведението намаляха. Джисънг си бе тръгнал преди час и то след като се увери, че Ронджун наистина е добре. Русият бе изключително благодарен на приятеля си, че е толкова загрижен и може би трябваше да му се реваншира наистина за последния път. Възнамеряваше скоро да го покани да излязат отново, само да си вземеше заплатата. Искаше да го почерпи и да му благодари, че последните дни бе около него и му помагаше.

Ронджун забърса масите, след като обърна табелката на вратата, че е затворено. Недостатъкът на втората смяна беше, че трябваше да чисти, а той не беше голям фен на това.

Справи се с всички задачи, прибра приборите по местата им, удари един парцал на пода, после и на плота. Подреди, до колкото можа и отиде в задната стаичка, за да се преоблече. Въпреки снощните събития, сега се чувстваше някак по-спокоен. Беше му леко на душата и осъзна, че в последно време се е тормозил за глупости. Да бъде с Джено беше най-хубавото нещо на света и вместо да му се сърди, можеше да бъде до него и да го подкрепя. Знаеше, че Джено го разбира до известна степен, но... Нямаше значение.