A little surprise

- 49

Чувайки името на новодошлия, Ронджун също се отправи натам, все така държейки бебето.

- Здравейте - поздрави Хюк и се опита да се усмихне.

- Здравей - отвърна Джено, все още объркан.

- Не знаех дали ще сте будни толкова рано, май трябваше първо да се обадя, съжалявам, ако ви притеснявам - запелтечи той.

- Не, няма проблем - каза Джено и погледна назад към Ронджун.

- Здравей, Хюк - поздрави и той и му се усмихна.

- Здрасти.

- Моля те, влез, не стой на прага - Джено се дръпна и му направи място да мине.

- Благодаря. - Донгхюк влезе и си събу обувките.

- Станало ли е нещо? - попита Ронджун, виждайки го колко е потиснат.

- Ами всъщност... Може ли да поговорим?

Ронджун и Джено се спогледаха и сякаш се разбраха без думи. Чернокосият взе бебето от ръцете му заедно с хуманата и тръгна към спалнята.

- Аз ще се погрижа за нея, вие си говорете, няма да преча.

- Благодаря - измърмори Хюк, а Ронджун сложи ръка на рамото му.

- Хайде, ела - той го поведе към кухнята. - Искаш ли кафе или си пил вече? 

- Не съм още. Направо дойдох тук.

- Станало ли е нещо? - отново попита Джун. - Изглеждаш ужасно.

- Да, съжалявам.

- Спри да се извиняваш и кажи какво има.

Донгхюк седна на единия от столовете и сложи ръце на масата.

- Почти не съм спал.

Ронджун се захвана да му приготви кафе и след малко постави чашата пред него.

- Заповядай.

- Мерси.

Дребното момче седна срещу приятеля си, давайки му нужното пространство и време да се реши да говори.

- Хюк, притесняваш ме - каза той, гледайки го леко уплашено.

- Просто... Вчера след като свърших работа... Как да го кажа? - Донгхюк наистина изглеждаше доста разстроен.

- Спокойно, не бързай - Джун сложи ръка върху неговата на масата.

- Видях Джемин - изстреля той.