A little surprise

- 73

Ронджун мажеше рамото на Джено, изцяло потънал в мислите си. Юн Хи отдавна бе заспала, тъй като явно Джено бе успял да я измори достатъчно днес и сега бяха двамата на дивана. Джено следеше движенията му, чакайки го да каже нещо, но това явно нямаше да се случи, затова реши сам да поеме инициативата.

- Случило ли се е нещо днес? - попита той.

Ронджун дори не го чу. Цялата вечер беше отнесен и непохватен и будеше притеснението му.

- Ронджуни? - повика го чернокосият, след като не получи отговор.

- А? - премигна дребното момче, сякаш сега излизаше от транса си. - Каза ли нещо?

- Да, попитах те дали не е станало нещо днес. Изглеждаш много умислен.

- И аз не знам, Джено - въздъхна Джун, спря да прави въртеливи движения с пръстите си по кожата му и затвори мазилото с голямата кръгла капачка, оставяйки го на масата пред тях. Джено свали ръкава на тениската си и се обърна към него.

- Ще разбера, ако не ти се говори - успокои го той и хвана ръката му в своята.

- Не е в това въпроса - Хуанг сведе поглед. - Така или иначе ще ти кажа, просто се чудя как.

- Да не би майка ми пак да те е притеснявала? - намръщи се високото момче. - Ако е тя, ще...

- Не, не - прекъсна го Джун, - тя няма нищо общо. Става въпрос за Джисънг.

- О - Джено веднага се успокои, че поне този път не е виновна майка му. - Какво стана?

- Излязохме след работа за малко - поде русокосият, - той предложи и реших, че има проблем, който иска да ми сподели. Последните дни ми изглеждаше малко тъжен и с радост щях да го изслушам. Обаче той...

- Да? - подкани го Джено, когато другият не продължи.

- Призна ми, че ме харесва - изстреля Джун. - Не знаех какво да кажа.

Джено замълча за миг, осмисляйки казаното. Добре, трябваше да запази спокойствие. Каза си да не ревнува веднага, нямаше причина за това. Но адски много му се искаше да извика "НАЛИ ТИ КАЗАХ?!"

- Не ме гледай така! - тросна се Ронджун.

- Как те гледам?

- Погледа ти казва "Нали ти казах?"!

Джено едва сдържа усмивката си. Той го познаваше толкова добре.

- Ще си замълча относно това - ухили му се той. - И какво? Ти прие ли признанието му?