A little surprise

- 8

Ронджун се чувстваше отвратително. Изобщо не трябваше да казва неща като тези, но напоследък дори сам не знаеше. Не беше сигурен в себе си и това се прехвърляше и на него. Беше убеден, че Джено го обича, той постоянно му го казваше, а и не целуваш някого по този начин, ако не изпитваш нищо към него. Целувките на Джено винаги бяха пламенни и страстни, пълни с любов. Нямаше никакво право да се съмнява в него.

След като мина известно време и Джено не се върна, дребното момче стана от леглото и отиде в кухнята. Видя го да стои с гръб към него и да застройва супата. Приближи се плахо, тъй като Джено не даде признаци, че е забелязал присъствието му и го прегърна през кръста.

- Съжалявам - каза Джун и сложи глава на гърба му.

- Пусни ме.

- Извинявай, Джено.

- Пусни ме, Хуанг, трябва да довърша супата.

Въпреки това Ронджун не го пусна. Не харесваше този му тон, но в момента си го заслужаваше, затова нямаше право да се оплаква.

- Хуанг, казах нещо.

- Няма да те пусна. Съжалявам за онова, което казах преди малко.

- Не мисля, че съжаляваш.

- Какво?

- Ако съжаляваше, нямаше изобщо да го кажеш. - Джено остави черпака, който държеше, настрани и се обърна към него, махайки ръцете му от себе си. - Разбирам, че те разочаровах отново, разбирам, че беше разстроен, но този път прекали, Хуанг. Как въобще можеш да си помислиш даже, че гледам на теб като на секс играчка? Кажи ми, как?

- Не знам - дребното момче сведе глава. Осъзнаваше, че е сграфил доста сервизно. - Наистина не знам, просто... Объркан съм.

- Колкото и да си объркан и за каквото и да си объркан, няма значение, но да ме питаш дали те имам само за секс... Мислех, че знача нещо повече за теб.

- Значиш! Разбира се, че...

- Тогава защо се съмняваш? Защо поставяш любовта ни под въпрос? Не схващам нещо, Ронджун.

- Моля те, прости ми, не исках да...

- Ще ти простя, но имам нужда от малко време.

- Какво значи това? - Ронджун усети как краката му омекват.

- Няма как да не ти простя, обичам те прекалено много, макар и ти да не мислиш така - Джено му обърна гръб, - но не искам да се скараме повече или да кажа нещо в яда си, което не мисля. Затова е по-добре да бъде така за малко.