A little surprise

- 48

Неизвестно как Ронджун се събуди пръв на сутринта. Беше заспал в обятията на Джено и спа непробудно през остатъка от нощта. Усещаше лицето си подуто и доста сухо, вероятно от всичките сълзи, които бе изплакал. Погледна встрани и съзря спокойното лице на Джено, който бе положил ръка върху него. Усмихна се леко и се възползва от тези няколко секунди, за да му се порадва. Виждаше следите от умора под очите му. Следи от сълзите му.

Внимателно махна ръката му от себе си и я остави върху леглото. Стана, опитвайки да не шуми и надникна в кошарата на Юн Хи. Бебето също спеше, лапнало палеца си. По най-тихия начин Джун се измъкна от стаята и отиде да се оправи в банята. Изми си лицето и зъбите, използва тоалетна и отново погледна отражението си в огледалото. Изглеждаше потресаващо. Може би трябваше да спре да плаче толкова често. Фини бръчици се бяха образували в ъгълчетата на очите му, а тъмните кръгове ставаха все по-забележими.

Каза си да не мисли за нищо тази сутрин. Напълно освободи главата си и изхвърли всички притеснения. Направи си кафе и го изпи спокойно, но през цялото време държеше чашата, за да са заети ръцете му с нещо.

Без да го иска, умът му отново се насочи към снощния разговор. Преди да успее да се задълбочи в това, обаче, бе прегърнат в гръб. Първоначално се стресна и едва не разля кафето си.

- Божичко, Джено - ахна той, осъзнал, че няма от какво да се бои.

- Пиеш кафе без мен, а? - пошегувя се Джено, чийто глас още бе сънен. - Добро утро.

- Добро утро. Още е рано, защо си станал? - Джун извърна леко глава назад.

- Усетих, че те няма и реших да видя къде си избягал. Ами ти?

- Просто се събудих. Дойдох да си направя кафе.

- Ще направиш ли едно и на мен?

- Разбира се.

Ронджун се изправи, след като той го пусна и се обърна към него. Искаше да го целуне, но се поколеба. Защо? Джено забеляза това и се приближи, без да нахалства.

- Всичко е наред - каза му той, целувайки го леко по бузата. Дребното момче кимна, все още объркано защо се е поколебало. Направи едно кафе и за него, слагайки три малки лъжици захар, и му подаде чашата. - Как се чувстваш?

- Добре, предполагам - Ронджун избягваше погледа му. Не знаеше как трябва да се държи сега. Остана до плота, докато Джено бе седнал на масата. Усещаше погледа му върху себе си. След няколко минути на мълчание чернокосият се изправи и отиде при него.