A little surprise

- 47

- Аз... такова... мога да обясня - запелтечи Джемин, гледайки го виновно.

- Ти... Какво правиш тук? - попита Донгхюк, който още не можеше да осъзнае какво става. - Защо ме следиш?

- Не беше нарочно, кълна се! - защити се Джемин и направи крачка към него.

- Назад! - несъзнателно извика Хюк и се дръпна, сякаш от това зависеше живота му. Другото момче веднага се спря и се върна крачка назад, прибирайки протегнатата си ръка обратно до тялото си.

- Извинявай - каза Джемин, разбрал, че го е стреснал.

Донгхюк го огледа. Изглеждаше по същия начин като преди. Малко по-висок от него, слаб, но строен, с гладка кожа и рошава коса. Сега носеше дънки и черен суичър, чиято качулка беше вдигната, сякаш с цел. Това му се стори съмнително.

- Защо ме следиш? - Хюк попита отново. - Какво искаш от мен?

- Нищо, наистина. Видях те и те последвах, щях да те заговоря, но докато се колебаех, ти ме забеляза и... не знаех какво да кажа.

- Не ти вярвам - той поклати глава.

- Кълна се.

Донгхюк се опита да игнорира болката в гърдите си и свития си стомах. Отново отстъпи назад, искайки просто да се махне от тук, но Джемин го настигна бързо и хвана ръката му.

- Почакай, моля те... - едва изрече той. Хюк моментално отблъсна докосването му, изплашен до мозъка на костите си.

- Не ме докосвай! - изкрещя той в момент на паника. Осъзна, че е привлякъл вниманието на минувачите и засрамено наведе глава. - Не ме следвай повече.

Обърна се и хукна към близката спирка, желанието му за разходка се изпари. Скочи в първия автобус, който се зададе и даже не погледна за къде пътува. Искаше само да се скрие. Не се обърна, но усещаше погледа му върху себе си. Отдъхна си едва когато автобусът зави на следващата улица.

С треперещи ръце си плати билетчето и седна на най-задната седалка. Какво правеше той тук? Как го беше намерил изобщо? Най-малко очакваше него да види точно сега. Целият му свят се преобърна. Отново.

Всичките неща, които се мъчеше да забрави, нахлуха в съзнанието му. Върна се назад във времето, където с Джемин бяха щастливи, живееха заедно и си споделяха всичко. Бяха приятели, после станаха любовници. Той се влюби в него и по погледа на Джемин разбра, че чувствата му са споделени. Така започна тяхната история. В началото всичко беше идеално, разбираха се повече от добре и дори почнаха да живеят заедно, деляха си наема и сметките, работеха на различни места. Отдаваха се един на друг, когато можеха, говореха много за себе си и чувствата си, мечтаха заедно за бъдеще, в което ще са само двамата и ще се обичат.