- 87

127 21 12
                                    

Ронджун тотално погреба всички притеснения за Кун в ума си и се опита максимално да се наслади на вечерята. Храната беше повече от прекрасна, бебето спеше непробудно, двамата с Джено си говореха за всякакви неща, смяха се и си прекарваха добре. Нямаше как да е по-хубаво. 

- Знаеш ли - прокашля се Джено по едно време, изглеждаше някак нервен, - има нещо, което трябва да ти кажа.

- Какво? - учуди се Джун. 

- Крих нещо от теб - призна Джено - от известно време насам. 

Сърцето на дребното момче изведнъж се сви. През главата му мина най-лошото, което можеше да си помисли. Да не би Джено да искаше да се разделят? Или да е имал връзка с друг човек? Не, това бяха глупости. Пълни глупости. Нямаше да се остави на тези мрачни мисли, но...

- Какво си крил? - напрегна се той. 

Джено видимо беше притеснен. Избърса челото си с една салфетка, пое си дълбоко дъх и най-после събра смелост. Бе вложил толкова старание в тази вечеря и планирането й, нямаше сега да се откаже, само защото се боеше. 

- Знаеш ли - повтори той и се засмя престорено, - нека първо хапнем малко торта. 

- Джено, какво става? - Ронджун се намръщи. Чернокосият стана от мястото си и отиде до хладилника. Извади от там тортата, която беше приготвил и я постави на плота. - Джено, кажи ми!

- Почакай малко! - каза нетърпеливо Джено. - Ще ти кажа. Само потърпи. 

- Какво да чакам? Кажи ми какво си крил от мен или...

Ронджун млъкна, тъй като той постави пред него парче торта, която изглеждаше наистина апетитно. 

- Заповядай. 

- Не се опитвай да ми се подмажеш със сладко - предупреди го Джун. 

- Нямам такова намерение.

- Не е ли малко рано за торта? Още не съм приключил с...

- Моля те, опитай я, защото вече ще се пръсна. 

През цялата вечер Джено едва успяваше да си държи езика зад зъбите. Изчака достатъчно другият да се нахрани, но вече не можеше да издържа. Просто трябваше да каже нещо, иначе буквално щеше да се взриви от напрежение. 

- Ти няма ли да ядеш? - Ронджун погледна към него, докато си взимаше вилицата. - И защо стоиш прав?

A little surprise Onde histórias criam vida. Descubra agora