A little surprise

- 100

Момчетата се прибраха, тъй като ги изгониха почти на сила от районното. Марк помоли да отиде с тях, тъй като не знаеше какво щеше да прави, ако останеше сам. 

Вече беше доста късно и след всичко преживяно през този ден Джено задряма на дивана от изтощение. Поредният дълъг ден. 

- Благодаря - каза Марк, когато Ронджун сложи пред него чаша чай. 

- Надявам се да ти помогне за нервите - Джун седна срещу него на масата в кухнята. 

- Съмнявам се, но ти благодаря - повтори той и отпи. Ронджун беше направил чай и за себе си. - Джено заспа ли? 

- Дреме на дивана. 

- Сигурно му е трудно. 

Дребното момче кимна. 

- Преживяхме много напоследък и всичко ни се струпа изведнъж. 

- Какво ли прави Донгхюк сега? - замисли се чернокосият. 

- Не знам, само се моля да е добре и да не му направят нещо - посърна Джун. Чувстваше се адски виновен и притеснен, нямаше представа какво се случва с приятеля му в момента. Нито пък с Юн Хи. 

- Ще го измъкнем от там. Между другото, исках да те питам нещо. 

- Давай. 

- За онова момче, което видяхме днес... 

- Джемин - досети се Ронджун. 

- Наистина ли той е бившият на Хюк? 

- Да. Предполагам, че Хюк ти е разказал историята. 

- Да - Марк сведе поглед към чашата в ръцете си. - Знам, че не ме познаваш кой знае колко и сигурно ти направих лошо впечатление днес, но изпитах наистина огромна нужда да го фрасна. 

- Не се тревожи - Хуанг се усмихна леко. - Мисля, че той си го заслужи. 

- Заслужава много повече от само един юмрук в лицето. Ако го видя отново, направо ще...

- Не прави нищо - прекъсна го той. - Няма значение какво впечатление си направил на мен, а как ще го приеме Хюк. По разбираеми причини той мрази насилието и е по-вероятно да го отблъснеш, ако посегнеш на Джемин. 

- Той много ли го е обичал?

- Много - Ронджун погледна встрани. - Беше първата му истинска любов. Хюк е наистина много силен, възхищавам му се. 

- Аз също - съгласи се Марк. - Да преминеш през нещо такова и да намериш сили да продължиш с живота си... Невероятен е.