A little surprise

- 42

След няколко дни Ронджун най-после се реши да говори с шефа си. Той, разбира се, не беше много доволен, че има малко време, в което да вземе нов работник, но не го каза на глас. Ронджун се съгласи да остане още поне седмица, за да помогне, с каквото може. Обясни му, че в живота му е изникнал проблем, който има нужда от цялото му внимание. Не даде никакви подробности, защото не беше необходимо.

Напоследък с Джено едва се справяха. Юн Хи ставаше все по-активна, плачеше все повече и искаше повече внимание. Джено буквално беше капнал, едва намираше време да си затвори очите и трябваше да става за работа. По ирония на съдбата в службата му имаше повече работа от обикновено и бе твърде зает, за да гледа бебето. Наложи се да викнат Донгхюк за два дни, тъй като и двамата бяха ангажирани с работата си и не можеха да се оправят сами. Хюк нямаше нищо против да им удари едно рамо, така хем щеше да се отърси от мислите си за Марк и миналата си връзка, хем щеше да си почине малко от болницата.

Нещата с Джисънг бяха изгладени. След малкото недоразумение между тях, на другия ден Сънг се държеше напълно нормално, сякаш нищо не бе станало. Ронджун беше благодарен за това, защото не искаше да се чувства неловко около приятеля си.

- Знаеш ли - каза Джисънг по едно време, докато работеха зад плота, - вчера намерих нещо много интересно.

- Какво си намерил? - Ронджун се усмихна на един клиент и му върна ресто.

Джисънг се порови из телефона си, сетне го обърна с екрана към него и му показа.

- Ето това - звучеше много горд от откритието си, - твои са, нали?

Усмивката постепенно изчезна от лицето на Джун, когато видя снимките. Бяха снимки на негови картини, които бе правил преди сякаш цяла вечност.

- Къде ги намери? - стъписа се той.

- Разглеждах сайта на една галерия и случайно ги видях. Не знаех, че си участвал в изложби и че...

- Просто не ги гледай - прекъсна го Ронджун. Не искаше да се връща към това време. Рисуването бе останало зад гърба му.

- Но защо? Много си добър, погледни колко са красиви - каза с възхищение Сънг, продължавайки да ги разглежда. - Защо не си ми казвал, че можеш да рисуваш?

- Защото това е в миналото.

Тонът, с който го каза, привлече вниманието на Джисънг и той го погледна колебливо.