A little surprise

- 5

- Вземи - Джони му подаде шише със студена вода. Джено я взе и отпи жадно, след което заля лицето си с остатъка от водата. - По-полека - засмя се той.

- Благодаря ти.

Пожарът беше потушен, а Джено седеше на тротоара от другата страна на улицата. Бе опитал да се свърже с Ронджун, но не успя и това леко го ядоса. Чудеше се дали той се беше прибрал безопасно.

- Какво ти има? - Джони седна до него и го сръчка с лакът. - Проблеми с гаджето?

- Не ми вдига - Джено спря да гледа екрана на телефона си, надявайки се, че той ще се обади.

- Какво стана?

- Щяхме да излезем на среща тази вечер, но ме извикаха тук. Вече втори път срещата ни се проваля тази седмица.

- Сигурно ти е ядосан.

- Вероятно. Обещах му, че този път ще успеем да излезем, а виж какво стана.

- Спокойно, ще му мине. Другия път ще кажа на шефа, че аз ще те заместя - пошегува се Джони.

- Много мило, но знаеш, че всеки един от нас е нужен тук. Ако нещо се случи и мен ме няма, ще се...

- Няма да се обвиняваш - прекъсна го по-високият. - Това, че те няма, не значи, че имаш вина.

- Напротив.

- Няма да спорим сега. По-добре се прибирай, ако не искаш още повече сръдни от Ронджун.

Джено му се усмихна леко в отговор, а Джони стана и тръгна към един техен колега. Бяха откарали възрастната жена в болницата и поне Джено можеше да се прибере с чиста съвест.

Трима се качиха в една от пожарните коли и го оставиха пред сградата на управлението им. Той без да се бави се качи в своята кола и потегли. Молеше се Ронджун да не му е толкова ядосан, колкото си мислеше. Мразеше да го разочарова, мразеше той да е тъжен заради него и щеше да опита да промени това.

***

- Ако смяташ да мълчиш цялата вечер, да бяхме отишли у нас и да гледаме тъжен филм - каза Джисънг. Двамата се намираха в крайпътно заведение близо до квартала на Ронджун, което беше заградено с червен плат, имаше пластмасови маси, разхвърляни хаотично и ниски столчета. Жена на средна възраст отривисто обслужваше клиентите и викаше нещо на готвача на дреболии в задната малка стаичка. Всъщност, месцата бяха ужасно вкусни.