Death Wish || taekook

七

-Ще ме отвържеш ли, за да се наям?

-А вълшебната думичка?

-Моля. - Техьонг каза и тогава Чонгкук отпусна веригите му и му подаде от храната, която бе купил.

Двамата се хранеха в пълна тишина, докато Техьонг не реши да полюбопитства отново.

-Не те ли е страх да се разхождаш по улиците през деня? Ами ако полицията те залови?

-О, я кой взе да се притеснява за мен! - подсмихна се Кук.

-Не се въмгордявай много, просто ми е любопитно!

-Като си сложа маска за уста и шапка никой не е в състояние да ме разпознае, защото по-голямата част от корейците ходят така.

След като се наяде Техьонг реши, че е хубаво да се изкъпе. Не бе се къпал от цели два дни и това никак не му се нравеше.

-Чонгкук! - отново го повика, а Кук само из мрънка под носа си недоволно, така показвайки, че го бе чул - Ще може ли да... знаеш.. да се изкъпя?

-Какво ако кажа "не"?

-О, я стига, Чонгкук! Не ти стига, че ме държиш тук завързан денонощно, а сега нямам право дори на една баня ли? - изнерви се Техьонг и забеляза глуповатата усмивка на Кук, която малко по малко смекчи гнева у него.

Усмивката му бе доста сладка в интерес на истината. Предните му два зъба бяха по-големи и по този начин я правеха още по-чаровна.

Тя накара бурните емоции в Техьонг да се поуспокоят и той потуши страстите. Накара го да приведе глава инстинктивно надолу, защото знаеше отлично, че се бе изчервил.

Кук отиде и вдигна брадичката му с двата си пръста, срещайки очите си с неговите.

-Сладък си, когато се ядосваш! Ще се изкъпеш, хубаво. - Чон каза и се изправи, отивайки отново в онази малка стаичка. Оттам извади халат, който подаде на Техьонг - Това е моят халат, надявам се нямаш нищо против да го използваш.

-Нямам избор очевидно. - Те подаде ръцете си на Кук, за да отключи катинарите и да го освободи.

Когато китките на Ким вече бяха освободени, той почувства силна болка на местата, на които преди малко имаше вериги. Заболя го дори повече, когато Чонгкук го хвана точно за тях.

-Ауч! - извика Техьонг - Боли ме. Бъди една идея по-мил, моля те!

Чонгкук на мига отпусна силния си захват и премести ръката си на рамото му.

-Съжалявам, не исках да те боли! - отвърна Кук и нежно помилва рамото му.

Техьонг се отнесе заради милувката му. Съвсем не бе усетил кога Чон беше започнал да размахва ръката си пред лицето му.

-Ще се къпеш ли?

-Аз.. аз да!

Чонгкук го пусна и Техьонг влезе в банята. Кук седна отпред и го зачака. Не искаше да рискува той да избяга.

Казано честно с него се забавляваше и се разсейваше от престъпническия си начин на живот донякъде. Макар да бе трудно общуването между тях, Кук не се отказваше. Вярваше, че и Техьонг също не е напълно безразличен към всичко случващо се.

§§§