Death Wish || taekook

四十五

-След това останахме само аз и баща ми. В продължение на години живях в непрекъснат страх и ужас от това баща ми да не ми стори нещо. Той ме малтретираше ежедневно с оправданието, че дори не ме биел достатъчно. - Кук въздъхна - Лошата част настъпи тогава, когато той осъзна, че нямаше кой да задоволява сексуалните му нужди и посегна към колана! Бях принуден да правя неща, за които ме е срам дори да се сещам! Но един ден чашата ми преля, когато той щеше да ме изнасили. Беше мъртвешки пиян, което донякъде ми помогна, защото му заших два шамара и падна на земята, заспивайки почти веднага. Събрах най-важното и повече никога не го видях след тази вечер.

Техьонг едва не заплака, чувайки всичко това. Беше ужасяващо през какво бе минал Чонгкук на такава крехка възраст.

-Месеци наред живях на улицата, но това бе по-добрият вариант за мен отколкото другото! Живеех в мазета на блокове, в паркове по пейки, в хамбари на заводи, в подлези на метро станции и на най-различни други места. Това бяха най-мъчителните години в живота ми. - Чонгкук вдигна погледа си само, за да срещне загрижените очи на Техьонг след това отново сведе глава и продължи мисълта си - После се изправих на краката си като започнах най-различни обири, с които да си осигуря прехраната и някакво нищожно място за живеене. Отвори ми се възможността за онова мазе и живях там в продължение на пет години и ставах все по-изпипан престъпник. - той преглътна тежко и вдигна погледа си нагоре, срещайки очите си с тези Те. - Това е накратко за един сериен убиец! 

Техьонг не почака повече и секунда, хвърляйки се в прегръдките на Кук като го притисна силно до себе си. Ким можеше да признае, че Чон бе несравним в това да рисува толкова тежки картини в съзнанието на човек само с думи. Изумителен бе фактът, че русокосия усещаше как всяко чувство преминаваше в друго след всяка изказана дума от Чонгкук. Бе болезнено.

Техьонг вярваше, че Кук в момента се нуждаеше от единствено и само топла прегръдка и разбиране. И беше истина. Веднага щом чернокосия усети топлината на другото момче се почувства разбран и най-вече обичан. Не искаше нищо повече освен Техьонг до себе си. Той му бе повече от достатъчен.

Поседяха още малко така докато Чон се бе поуспокоил и бе спрял да плаче. Щом се увери, че Чон вече бе добре Техьонг се отдели от него само, за да го дари с една от опияняващите си целувки, от която и двамата дълбоко се нуждаеха и копнееха, без която не можеха за дълго. Когато се отделиха от целувката си, двамата се погледнаха взаимно в очите, усмихвайки се. 

-Хайде, Техьонги, отвори черната кутия пълна с тайни!

_____

zdraveite na vs

smqtam veche da update-vam 3 puti v sedmica - vtornik, chetvurtuk i subota

kakvo shte kajete?

_____