Death Wish || taekook

一百二十

Господин и госпожа Ким се озоваха в офиса на главния полицай. Жената седеше със сведена глава, чудейки се как да поднесе горчивата истина на мъжа си. Не знаеше какво да очаква от него и това я плашеше допълнително. Тя седна на стола пред голямото бюро, като не смееше да вдигне главата си, вина изяждайки я отвътре.

Мъжът на свой ред седна от другата страна и вблещи очи в съпрегата си. Силно се надяваше предположенията му да бъдат грешни и жена му да има добро обяснение, което не включваше Чонгкук.

-Хайде Даън, кажи ми вече! - подкани я той, не можейки да чака и секунда повече, за да разбере.

-Аз... аз бях при... при Чонгкук. - каза тя, все още отказвайки да срещне погледа си с този на Хьону.

-Каква работа си имала при този негодник, който освен, че съсипа сина ни, съсипа ицялото ни семейство? - мъжът си позволи да повиши тон.

-Моля те да ме изслушаш! - жената най-после събра смелост да срещне очите си с неговите.

-Хубаво! Добре, хайде говори! Нека чуя оправданието, което си ми подготвила, но не очаквай от мен да го приема! - той говореше бързо и хапливо и в гласа му се долавяше яда, който напираше да излезе.

-Срещнах се с Чонгкук, защото Техьонг ме помоли да му предам едно писмо. - жената опроверга себе си - Трябваше да дойда, трябваше... аз му обещах! 

-Защо не скъса или... или изгори това писмо? Защо е трябвало въобще да го предаваш?

-Хьону, не смяташ ли, че дължим поне това на Техьонг? След цялата болка, която му причихме с изпращането му в Париж, мисля, че това е най-малкото, щ.което бихме могли да направим за него! 

-Откога си на страната на Техьонг? Откога подкрепяш връзката му с този убиец? - бащата вече викаше.

-Не съм казала, че подкрепям тази връзка, но...

-Но какво, Даън? Какво? Точно това искаш да ми кажеш!

-Смятам, че ще е хубаво да се успокоиш поне за секунда! - госпожа Ким се опита да усмири съпруга си, но неуспешно.

-Даън, не ми казвай да се успокоя! Бесен съм ти! - мъжът вече крачеше из помещението нервно - Моля те ходи си! Не искам да си изпускам нервите върху теб, въпреки че го заслужаваш след това, което си направила. - той се опита да запази самообладание.

Жената си тръгна доброволно, защото не искаше да ядосва и без това вече ядосания си мъж.

Тя излезе от кабинета му с вина, изписана на лицето и. Но провинението и се смекчаваше, защото бе изпълнила желанието на своя син.

Тя тъжеше за него и далеч не бе съгласна с решението на мъжа си да изпратят децата си далеч във Франция при леля им и чичо им. Но нейната дума нямаше тежест пред неговата. Тя бе принудена да се съгласи със съпруга си, а това да му противоречи не се включваше в картинката.

Жената се молеше синът и да не страда много, заради крайните действия на баща му. Бе си дала дума, че щеше да направи всичко, за да помогне на Техьонг да намери щастието, дори то да бе в един убеиц.

_____

след малко ще кача и Q&A въпросите

_____