Death Wish || taekook

十

Ръката му потропваше по студения под и той малко по малко започваше да се притеснява, до момента, в който  не чу отключване то на вратата. Чу се също така и тряскането ѝ.

Миг по-късно в помещението влезе Кук, като накуцваше, придържайки левия си крак.

-Чонгкук? - Техьонг се изправи веднага и инстинктивно тръгна към него без да му мисли много, но веригите го дръпнаха назад и той падна - Какво се е случило?

Чонгкук не му отговаряше, а се заниваше с това да премахне куршумите от себе си. Техьонг от своя страна не спираш с въпросите си.

-Чонгкук, моля те, обясни ми какво се случи? Чонгкук! - Те викна при, което ядоса другия и той се обърна рязко, отивайки до него.

Клекна и хвана брадичката му с ръката си, поглеждайки го с поглед, който смрази кръвта на Техьонг, изричайки:

-Любопитството може да те вкара в гроба. Съвет от мен—ако ти е мил живота не питай за всичко, което ти дойде наум, глупако! - Кук пусна лицето му рязко, така че другото момче едва не се удари в стената.

Техьонг почувства неприятната тръпка, която обвзе цялото му тяло и го накара да потръпне. Усети бучката в гърлото си и напиращите сълзи в очите му.

В момента най-малко желаеше да показва слабата си страна пред Чонгкук, но уви точно това се случи. Сълзите му намериха път навън и се спуснаха спокойно по двете му бузи, оставяйки мокри пътечки след себе си.

Дори не знаеше защо плаче. Дали защото изпитваше неистов страх, заради заплахите и погледите на Кук, които те караха да съжалиш живота си или поради факта, че някаква част от него вярваше, че чернокосият ще бъде различен поне с него.

Но не. Какво въобще си мислеше? Убийците нямаха чувства и емоции. Щеше да звучи прекалено хубаво ако Чонгкук бе помилвал него, но Техьонг знаеше, че това бе едно негово смъртосно желание да бъде близо до убиец без да си навреди.

Чонгкук все още почистваше раните си и стенеше заради болката, която изпитваше.

Обърна се, за да вземе още бинт, с който да покрие отворената рана, когато погледът му срещна Техьонг, който бе покрил лицето си с ръце и тихо подсмърчаше.

Чон се приближи до по-малкото момче и клякайки до него, го попита:

_____

zdraveite, cheda...

zavurnah se sled hiatusa si I veche shte ima po-redovni update-i

cun.

_____

§§§