Death Wish || taekook

八十七

Чонгкук се събуди рано сутринта, чувайки вика на името си от един караул.

-Чон Чонгкук за свиждане! - повтори и потрети униформения.

-Какво свиждане за Бога му... Днес не е ден за свиждания. - той потърка очите си.

Щом понечи да се изправи, той усети тежест върху себе си. Погледът му падна върху все още спящия Джимин, който удобно бе заел мястото върху гърдите на Кук. На Чон едва не му причерня от яд. Той мигом избута другото момче от себе си с думите:

-Джимин, какво си мислиш, че правиш?!

Другото момче, силно отблъснато от Кук, веднага отвори очи, събуждайки се.

-Аз... аз много съжалявам! - той едва не заплака, държейки се за рамото, там където Чон го бе ударил - Не знаех, че не ти е приятно...

-Не ми е приятно много ясно! - погледна го с погнуса в очите си.

-Чонгкук, защо се правиш, че това не ти харесва? - баща му изведнъж се включи в разговоря им, довършвайки закуската си - Мека китка! 

-Гледай тази мека китка да не ти доизбие и последните останали зъби в устата! - Чонгкук не остана по-назад с отговора си - Още повече, нека не припомням на всички слуховете, които се носят из целия затвор относно това какво си щял да причиниш на Джимин. - с това си зиказване по-младия Чон затвори устата на совя баща.

Чонгкук се преоблече, готов да отиде на въпросното свиждане. Надяваше се, че е Техьонг. Все пак баща му работеше тук и не беше невъзможно да са го пуснали за свиждане дори и извън определеното време. Дори се надяваше, че ще имат и повече време за разговор, защото двадесет минути със сигурност не му бяха досатъчни, за да се види с любимия си.

-Чон Чонгкук за свиждане, последно предупреждение! - караулът се обади по-силно от останалите няколко пъти.

-Идвам де, идвам! - чернокосия каза, връзвайки връзката на обувката си.

Караулите го изведоха от килията като го държаха необичайно здраво от двете му страни.

-Днес не е ден за свиждане. Къде ме водите? - Кук все пак реши да попита стражата на затвора.

-Без въпроси! Върви! - отвърна му единия, оставяйки го без отговор.

Поведоха го през големия коридор като продължиха напред, подмивайки стаята а свиждания.  Това още повече озадачи чернокосия, като въпросите в главата му ставаха все повече и повече.

-Но ние подминахме стаята за свижадния. - обади се отново той - Къде ме водите?

-Какво не разбра от това да не задаваш въпроси? - караулът отново го скастри, стискайки го за ръката - Ходи без да питаш! Където отваме-там! 

Чонгкук се примири с факта, че нямаше да получи отговор на въпросите си, затова продълже да върви по пътя, накъдето го водеха униформените.

След още няколко минути вървене в пълна тишина, караулите и Чонгкук стигнаха до едно помещение, което приличаше на стая за разпит, но не беше. Тикнаха го вътре и други двама насила го накараха да седне. Пред него седеше мъж със затъмнени очила.

-Здравей, Чонгкук! 

_____

ne znam za vas

obache az se vulnuvam

_____