Death Wish || taekook

一百二十一

Чонгкук не почака и секунда повече, за да отвори писмото. Беше нетърпелив и веднага щом прекрачи килията си той достигна до леглото, намествайки се удобно, като скръсти краката си по турски. Разкъса плика и извади листа хартия, на който срещна красивия почерг на русокосия.

Очите му заходиха по редивете по писмото, като дори не го бе преполовил, когато сълзите му вече се стичаха от очите му. Чернокосия забеляза, че на места мастилото бе размазано. Изглежда блондинът бе плакал докато бе писал.

"Скъпи, Чонгкук,

Обстоятелствата ме принудиха да напиша това писмо. Дори нямах възможността да дойда при теб и да ти обясня как стоят нещата.

След онзи ден, в който се състоя боя в затвора, баща ми събра семейството ни на семеен съвет. Той ни каза, че най-добре за мен би било да стоя възможно най-далеч от теб, но знаеше и че аз няма да бъда съгласен с това. Затова реши да изпрати мен, сестра ми и брат ми да продължим образованието си във Франция. Баща ми забрани да се връщам в Корея, от което му решение аз бях безкрайно огорчен. Едва ли ще дойде ден, в който ще му простя за това, което ми отне, за това, че ми отне теб!

Но, Чонгкуки, знай, че ти винаги ще бъдеш тук отляво и сърцето ми ще продължи да бие единствено и само за теб, очите ми ще търсят само теб и устните ми ще жадуват само за твоите! Дадох ти дума, че няма да погледна друг и няма да го направя. Обещах ти, че ти ще бъдеш единствения мъж в моя живот и това ще остане така! В моите очи ти ще останеш най-добрият, най-праведният и правилен за мен.

Знам, че ти би се примирл и съгласил с решението на баща ми и би сметнал за правилно да се разделим, но... но аз вярвам в обратното, вярвам, че нашата любов, макар и чиста лудост, сама по себе си е най-силното нещо, което притежаваме! Вярвам, че ние можем да бъдем заедно! Вярвам в нас! 

И един ден, когато се върна обратно в Корея, ще те открия, Чонгкуки, и ще те направя отново най-щастливия мъж на света! Вярвам, че и този ден ще настъпи. Вярвам го, повярвай и ти! 

Винаги помни, Чонгкуки, обичам те безкрайно!

Твой Техьонг"

Чонгкук препрочиташе отново и отново писмото и сълзите не спираха да напускат очите му. Стискаше писмото, като все още преосмисляше написаното от Техьонг. 

В главата му се настани неприятната мисъл за това, че можеше никога повече да не срещне блондина, макар че Ким му бе обещал друго.

-Всичко наред ли е? - Юнги забеляза най-добрия си приятел, свил се в леглото, обърнал гръб на всички.

Чонгкук само поклати глава в отрицание, като продължи да ридае тихо. Мин забеляза писмото, което държеше и го взе от ръцете на чернокосото момче, като започна да го чете.

-О, Чонгкук! - той възкликна след като прочете края на писмото.

-Той е заминал! - каза най-после тъмнокосия - Той... сигурно няма да се върне и... и няма да го видя никога повече! 

-Не говори така, Кук! - Юнги се опита да го разведри - Виж, той е написал, че не се е отказал от теб! Ще се върне за теб!

-Не искам храня празни надежди! - Чон промълви, като изстена в плача си.

Тази емоционалност не бе присъща за него. Не бе плакал откакто се помнеше. Винаги бе смятал, че има силата да преживее всичко без страх и сълзи. Но в този момент усещаше, че бе безсилен да направи каквото и да е. Усещаше, че най-лошото, което някога си бе представял, се случваше, а това бе именно загубата на Техьонг. Дали щеше да успее да го преживее?

-Ела тук, Кук! - Юн протегна широко ръцете си, подканвайки другия да го прегърне.

Чонгкук знаеше, че има нужда от това, имаше нужда от потупване по рамото и окуражителни думи. 

-Юнги хьонг, не искам да преживея още една загуба! - той заплака на рамото му.

-Спокойно, Кук!