Death Wish || taekook

十六

"Чонгкук, това е капан! Това е капан и той само това чака - да му се хванеш и накрая да офейка, когато най-малко очакваш!" - мислеше си момчето с катранено черните коси, докато гледаше спящия Техьонг - "Не се привързвай към него ако не искаш отново да страдаш, но този път от любов. Не се подлъгвай и не вярвай на никого, разчитай само на себе си. Не ти трябва някой, който да превързва раните ти, това и сам го умееш. Нито пък се нуждаеш от някой, който да те съблазнява без да изпитва и една част от това, което ти чувстваш!"

Мислите на Чонгкук понякога можеха да бъдат много точни, водени от неговата интуиция, но друг път сриваха всичките му надежди с купища унищожителни лъжи. Но разбира се Чон не разбираше кога да вярва и кога не и затова изпълняваше безусловно това, което вътрешният му глас заповядаше, защото той рядко го подвеждаше, но не и този път.

"Не се дръж като дете, а като зрял възрастен и мисли трезво! Защо Техьонг би харесал теб - убиеца, обирджията и най-издирвания и опасен престъпник? Освен проблеми друго не можеш да си навлечеш ако започнеш да изпитваш нещо към него! Той те лъже!" - последните му мисли заехтяха в главата му.

Не бе усетил кога бе станало сутрин. Погледна стенния си часовник и разбра, че бе малко след седем часа сутринта. Осъзна, че бе блъскал главата си по тази тема през цялата нощ и накрая освен главоболие друго не бе получил.

Техьонг се размърда, което изкара замисления поглед на Кук да се премести от едната точка към току-що разбудилото се момче.

-Добро утро! Ако е утро. - прозя се Техьонг  и се изправи - Въобще ли не можа да спиш? Много ли те боли?

"Тази фалшива евтина загриженост, ахх... колко долно!" - мислеше си Чон.

-Не! - отвърна Кук.

- И какво прави докато спах? - Те се усмихна.

"Тази насилена усмивка си личи от километри, че не е откровена." - не спираше да се обажда вътрешното му аз.

- Мислих! - отсече тъмнокосият.

- За какво?

- Теб!

- Мен? Че защо за мен? Да не би да съм говорил на сън, често ми се случва! 

- Не! Просто си мислех за това дали... - Чонгкук се изправи бавно закрачи към по-малкото момче и щом стигна по-близо до него и клекна, хващайки брадичката му с двата си пръста - Дали ме мислиш за глупак?

-Какво? - Ким повдигна вежда.

"Отново тази фалшива невинност, прави се, че не разбира, а знае отлично какво имаш в предвид!"

- Дали смяташ, че съм глупав и не разбирам, че се опитваш да ме съблазниш и аз да ти се вържа и накрая да ми се измъкнеш! - поясни другото момче и пусна брадичката му, обръщайки му гръб.

- Чонгкук, какви глупости говориш! - Техьонг се учуди.

-Много добре знаеш! Не съм наивен и няма да ти се вържа!

- Виж, Чонгкук, не зная какво те е прихванало, но искам да знаеш едно и това е, че никой в живота ти не ти е показвал истинска загриженост и ти си мислиш, че всеки опитал се да се поинтересува от теб би те наранил. Различавай хората, които те използват, защото имат полза от теб и тези, които биха направили нещо за теб без да искат замяна!

_____

sladurlovci 

update-vam tova dnes zashtoto vchera byah zaeta i sushto taka

knijkata stina 1K prochitamiya, za koeto sum vi bezkraino blagodarna

obichkam vi 

_____

§§§