Death Wish || taekook

一百三十二

Беше късна вечер и вече всички от семейство Ким бяха по леглата. Ънджин и Чонггю вече отдавна спяха, уморени от дълъг ден, а Техьонг и Чонгкук се бяха унесли в сладка дрямка, докато гледаха латиска романтична драма. В стаята на господин и госпожа Ким се бе настанила напрегната атмосфера, която ги бе накарала да спят отделени един от друг от много време насам.

-Скъпа, защо се държиш така? - мъжът попита.

-Знаеш защо, Хьону! - отвърна тя студено, обърнала му гръб.

-Заради случката, която се разигра на масата ли? 

-Мхм.

-Скъпа, знаеш, че го направих защото не удобрявам Чонгкук и не харесвам присъствието му около себе си и нашия син. - господин Ким се приближи до съпругата си, прегръщайки я през кръста.

-Кога ще спреш да бъдеш такъв егоист? - жената се обърна към мъжа си, отблъсквайки го от себе си.

-Какво?! - не разбра Хьону.

-Кога ще спреш да мислиш какво на теб ти е угодно и ще вземеш под внимание щастието на Техьонг? Той обича Чонгкук с цялото си сърце, не го ли разбра за толкова време?

-Знам, скъпа, но не е редно аз като родител да му позволя да бъде с убиец.

-И ти ли ще бъдеш този, който ще ги раздели? - жената пита съпруга си сякаш му се караше - Затворът не успя да ги раздели, заминаването на Техьонг във Франция също, Техьонг едва не се върна от другия свят само, за да бъде с него! - изясни госпожа Ким - Ти ли ще успееш да ги разделиш, а Хьону? - Даън вече почти викаше.

Жената гледаше вече укорително мъжа си, а погледът и го пронизваше право в сърцето му.

-Няма да успееш да ги разделиш. Ще разделиш семейството ни обаче и за това никога няма да ти простя! - майката говореше без дори да си поема дъх - Техьонг е на ръба да ни остави тук и никога да не го видим. Моля те, Хьону, не го принуждавай да си отива.

-Но Даън...

-Моля те! Преглътни проклетото си его и дай шанс на Кук да се опознаете! игурна съм, че той се е променил и не е същия като преди.

-Аз... - мъжът заекна при изказа си - Добре! Но ще го направя само и единствено заради сина ни, не за друг! 

-Наистина ли? - Даън се усмихна, като очите и мигом светнаха.

-Наистина, да! - повтори господин Ким.

-Радвам се истински, че се съгласи! Ще го съобщиш утре на закуска, става ли? - майката запита развълнувана, а съпругът и просто кимна в отговор.

Даън заспа почти веднага, обегнала се на рамото му, но Хьону остана буден още дълго. Той усети как сякаш товар падна от раменете му. Усети спокойствие и освобождение след казаното.

Знаеше, че отначало щеше да му бъде трудно да приеме Чонгкук като приятел на сина си, но бе му омръзнало да воюва непрекъснато. Осъзна, че грешката се криеше именно в негои това, че нямаше никакво право да се бърка в избора на сина си.

Осъзна, че през цялото време, в което бе държал Чонгкук далеч от сина си бе накарал Техьонг да страда много, а той не искаше това! Искаше Техьонг да бъде щастлив, а щом бе открил щастието си в лицето на един бивш убеиц, той трябваше да бъде този, който да го подкрепя и да бъде негово рамо.

_____

усещате ли колко е близо края?

_____