Death Wish || taekook

四十一

-Извинявай, Чонгкуки! - Техьонг лежеше заедно с Кук на дивана като русокосия бе положил главата си на рамото на по-големия и си играеше с кичур от черната му коса.

-Не, Техьонг! Аз съм този, който трябва да се извини! - Кук го погали по бузата - Трябваше да предвидя какво можеше да му хрумне на онзи празноглавец Юнги!

-А аз трябваше да се защитя по някакъв начин, за да не се стига до там!

-Не, ТеТе, не е твоя задача да се защитаваш. Аз съм този, който трябва да го прави! Аз към този, който трябва да те пази и да се грижи за теб!

-Благодаря ти, Чонгкуки! - Те се сгуши още повече в другото момче, а Чон се усмихна.

Постояха още малко така докато грозната мисъл на Ким не загрози хубавия им момент.

-Чонгкуки?

-М?

-Аз... аз трябва да ти кажа нещо! - гласът на Техьонг звучеше видимо притеснен.

-Слушам те.

Техьонг не знаеше как да поднесе новината на Кук, че именно той беше този, който бе взел черната му кутия. Кук щеше да се развика и може би щеше... щеше да се откаже от него. Но... той бе длъжен да знае и Техьонг нямаше право да крие това от него.

В гърдите си русокото момче изпитваше тежест поради факта, че пазеше в тайна това от Чон. Надяваше се на най-доброто от страна на Кук, въпреки че бе убеден, че Чонгкук нямаше да реагира така както искаше.

-Но... но обещай ми нещо!

-Какво трябва да ти обещая?

-Обещай ми, че няма да ме намразиш след като ти кажа!

-Толкова ли е лошо това, което имаш да ми казваш?

-Просто обещай! - Техьонг настоя, за да бъде сигурен, че Чонгкук нямаше да го остави, заради грешката, която бе допуснал, макар съвсем съзнателно.

-Обещавам!

-Чонгкук, аз... аз бях този, който взе твоята черна кутия, не беше Юнги! - той каза на един дъх и стисна очите си, готов да понесе куп обиди от другото момче.

-Ти какво? - Кук веднага се изправи от дивана и гледаше втренчено към Техьонг, не искайки да повярва на чутото - Какво си направил, Техьонг?

-Аз... извинявай, Чонгкуки! - гласът на Ким трепереше, защото бе на ръба да се разплаче.

-Техьонг, как си могъл да го направиш? С кой акъл си се ровил в нещата ми след като изрично бях казал, че кутията е важна за мен и не давам никой да я пипа?

-Не съм я отварял, не знам какво има вътре! Заклевам се! - Техьонг говореше през сълзите си и нямаше смелост да погледне другия, защото знаеше, че щеше да види вината си в очите на Чонгкук.

-Млъкни! Не желая да те слушам! Просто ми кажи къде е кутията!

-Под... под леглото ни.

Кук не почака другото момче да довърши, а с бързи крачки започна да изкачва стълбите, оставяйки Ким сам с мислите му.

След малко Мин слезе и забеляза плачещия Техьонг. Погледна го за малко, след което продължи към кухнята с думите:

-Не беше хубаво това, което направи!

-Ти пък въобще не ми говори! - озъби му се насреща Техьонг.

-Мери си приказките! Живееш в моята къща, не го забравяй!

_____

haihai

interesno mi stana...

na kolko ste godini???

_____