Death Wish || taekook

二十四

-С добро поведение и повечко обществено полезен труд успях да си извоювам свободата по-рано. - говореше Мин - Но това не значи, че престъпността все още не ми е в кръвта, напротив завръщам се с пълна сила в играта да тормозя пилешките мозъци на властите.

След това настъпи кратка тишина, в която двете момчета подреждаха мислите си. Няколко мълчаливи секунди по-късно Юнги проговори:

-Е, сега е твой ред. Разказвай, че любопитството вече ме разяжда отвътре! - подкани го Мин, но Чон помълча още известно време преди да спомене каквото и да е.

-Случи се случайно една нощ, докато униформените ме гонеха. Свих в една улица, за да се скрия, но незнайно защо момче като него се разхождаше толкова късно през нощта само и то в такива опасни квартали. Сблъскахме се! - Кук говореше сякаш преживяваше всичко наново в главата си - Аз... аз... аз се паникьосах, защото той започна да вика и тогава го ударих с пистолета, който беше в ръката ми и той изпадна в безсъзнание. Аз не можех да го оставя така на улицата, просто не можех, сърцето ми не даваше.

-Това не си ти, Кук! - Юнги го погледна накриво - Откога имаш жал към хора или по-точно откога имаш жал за каквото и да било?

-Ако ме разпитваш само, за да ме съдиш след това, вратата е широко отворена да си вървиш във всеки един момент.

-Хубаво, хубаво продължи!

-След това го доведох тук и го завързах, за да не се измъкне. Отначало ме беше страх, че ако го пусна ще ме изададе за това къде се укривам, но в последствие... - Кук замлъкна и погледна ръцете в скута си и се заигра с тях.

Подреждаше мислите си и се чудеше как да обясни всичко на Юнги. Дори той самият не зниеше какво се случаваше с неговите чувства. Мислите му бяха разпиляни на всички посоки и се чувстваше на кръстопът със самия себе си.

-И в последствие... - Юнги го подкани като рязмаха длан, карайки го да продължи с изказа си, но Чонгкук мълчеше като пукел.

Мин забеляза, че Чон не беше добре, изражението му го подсказваше. На лицето му бе изписана една тъга, но в същото време празнотата показваше това, че бе изпит отвътре.

-Кук, добре ли си? - Мин се приближи до другото момче и сложи ръката си на рамото му и си спечели погледа му.

В очите на Чон се бяха образували сълзи, но той бързо извърна погледа си и премигна няколко пъти, прогонвайки сълзите.

-Добре съм, да! - отговори плахо той, но в гласа му се усещаше неувереността, която изпитваше.

-Е, тогава продължи! И в последствие... какво...

-В последствие започнах да изпитвам нещо към него! - Чонгкук се доизказа.

-Какво имаш предвид, Кук? - не разбра другият, премигвайки няколко пъти накреща му.

_____

sladuri

samo shte kaja che mnogo vi obicham

i shte vi pojelaya veselo posreshtaje na novata godina

i chestit rojden den na nasheto bebe TaeTae

_____

《》