Death Wish || taekook

一百十九

Майката на Техьонг още на следващия ден се бе отправила към затвора с важната задача да се срещне с Чонгкук и да му предаде писмото, което синът и я бе помолил да му даде.

Тя излезе от дома си рано, докато съпругът и все още спеше. Искаше да го изпревари в затвора, за да избегне навличането на още проблеми. Беше с ясното съзнание, че ако бъде хваната да ходи на свиждане на Чонгкук щеше да стане скандал, за чиито последствия не искаше да мисли. Но трябваше да изпълни молбата на сина си, бе му обещала.

Тя прекрачи прага на затвора, като носеше маска и шапка, за до колегите на мъжа и да не я разпознаят.

-Добро утро, госпожо! С какво мога да Ви помогна? - караул я спря. 

-Добро утро и на Вас, господине! Мога ли да се срещна с един от затворниците? 

-Да, разбира се! Може ли неговото име? - караулът се обърна любезно към Даън.

-Чон... Чон Чонгкук! 

-Моля, последвайте ме до стаята за свиждания! - мъжът и каза и я поведе към въпросното място, а тя бе сложила ръце пред себе си, държейки малката си лачена чанта, бавно крачейки зад него - Чонгкук няма много посетители. Имаше само едно русоляво момче, но то не е идвало наскоро. - обясни дежурният - Вие близка на Чонгкук ли сте? 

-А... аз съм негова... негова стара приятелка от детските му години. - госпожа Ким послъга - Не съм го виждала от първи клас, тъй като заминах за Япония с родителите си. Наскоро се върнах обратно в Корея и разбрах лошите новини, затова дойдох да го видя. - Даън си съчини цяла фантастично история, правейки я възможно най-реалистична.

-Добре. Моля, изчакайте тук, докато доведем затворника. - бе казано на майката и тя седна да изчака.

След не повече от пет минути Чонгкук бе доведен в стаята, където се провеждаха свижданията. Той се настани на стола пред непознатата за него жена. 

-Здравейте? - той започна неуверено. 

-Здравей, Чонгкук! Аз съм Ким Даън, майката на Те. - тя поясни и любопитната гримаса от лицето на Кук изчезна.

-Здравейте, госпожо Ким! 

-Нека говорим на "ти", може ли? - тя го попита и той кимна - Сигурно се чудиш защо съм тук.

-Предполагам, за да ме предупредиш да не се срещам със сина ти повече... - той каза навеждайки глава.